Простият отговор на въпроса ви е „не“ – Симон не е истински вярващ.
Полезно е, когато четем книгата Деяния, да имаме предвид, че тя е преходна книга, от юдаизма към християнството. Ние не търсим доктрина в тази книга. В началото на Деяния Светият Дух е бил приеман чрез полагане на ръцете на апостолите (Деяния 8:17), докато днес Той обитава вярващия при спасението.
Хората от Самария повярваха, когато Филип проповядваше благата вест относно Божието царство и името на Исус Христос и бяха кръстени. Кръщението е начинът за влизане в сферата на християнската изповед; притежанието на Светия Дух е доказателство за нов живот.
Симон няма Духа и затова не е спасен – няма вечен живот. Така неговата вяра, както всички „изповядващи“, е интелектуална и без реалност. Има много, които вярват с главата, но не със сърцето (Римляни 10:9); демоните също вярват (Яков 2:19). По време на служението на самия Господ Исус знаем, че мнозина повярваха, но Той не им се довери (Йоан 2:22-23).
Отговорът на Петър ясно показва, че Симон можеше да се покае, но че все още беше в робство и парите контролираха живота му. Симон търси човек, който да се застъпи за него пред Бога, вместо да се обърне към Господ Исус, Който единствен дава вяра за вярване.
