Преди да продължим с тази благословена тема, може да е необходимо да оправдаем наименованието, използвано в заглавието на този документ. Обичайно е да се говори за „църква“: такова наименование извиква пред английския ум някаква материална сграда, използвана за религиозни цели. Оправдава ли думата в нейната употреба в Писанието такава мисъл? Категорично не! Думата е използвана около 115 пъти в Новия завет, дори без позоваване на Евреи 12:23. Три пъти е използвана правилно в Деяния – 19:32,39,41. Тази в Деяния 7:38 се отнася до събранието на Израел в пустинята. Употребата на думата в Деяния 19:37 е погрешен превод и трябва да гласи „храмови грабители“. Другите три употреби в 19-та глава са свързани с бурното събиране в Ефес. Думата, от която получаваме „църква“, е „екклесия“ – означаваща „извикани“. В този и следващите документи желаем да говорим за тази уникална група от хора, които са Божиите извикани, под шест заглавия:
1) Предсказано, 2) Основано, 3) Образувано, 4) Снабдено, 5) Функциониращо и 6) Бъдеще. Точки 1-5 бяха пряк предмет на първата статия; точка 6 – на тази статия.
Неговото бъдеще
В предишния документ разгледахме Събранието под 5 заглавия: – Предсказано, Основано, Образувано, Снабдено и Функциониращо. Сега ще разгледаме Бъдещето на Събранието, Предсказано от нашия Господ и Основано на истината за това Кой е Той, след като е било Образувано в деня на Петдесетница чрез слизането на Светия Дух и напълно Снабдено от апостолското учение, с оглед на съответното Функциониране. За тези, които образуват Събранието, Бъдещето се разглежда с радостно очакване. Те знаят от Писанията на Истината – приети с вяра и със силата на приложението им от Духа – че притежават сигурна, непоколебима, благословена, очистваща надежда (Евреи 6; Тит 2; 1 Йоан 3:3). Когато нашият Господ дойде да царува – защото Той трябва да царува (1 Коринтяни 15:25) – те ще бъдат доведени с Него от Бога (1 Солунци 4:14). За да стане това, „Самият Господ“ първо ще дойде за тях. Тези, които спят чрез Исус, и тези, които са живи и остават до Неговото идване, ще бъдат грабнати заедно, за да Го посрещнат във въздуха. Тогава ще се осъществи промяната, за която се говори в 1 Коринтяни 15:51-54.
Писанията също така учат, че всички ние трябва да „застанем пред съдийския престол на Христос (Бог)“ (Римляни 14:10; 1 Коринтяни 3:13, 1 Коринтяни 4:5; 2 Коринтяни 5:10). Тогава ще бъде прегледана нашата отговорна история в живота и служението.
Помнете, че когато четем за награда или загуба – 1 Коринтяни 3:14-15 – няма мисъл за наказателен съд, защото ние ще бъдем като Този, Който е Съдията (1 Йоан 3:2). Там няма да се повдига въпросът за вината, защото тя е била удовлетворително разрешена в прославящото Бога дело на нашия Спасител в Неговата жертвена смърт за греха на Голгота. Можем да кажем с абсолютна увереност:
Бог няма да изисква двойно плащане, Веднъж от ръката на моя кървящ Поручител, и след това отново от моята.
Що се отнася до съдебния въпрос за нашите грехове, апостол Петър е написал:
Който Сам понесе нашите грехове в Своето тяло на дървото (1 Петър 2:24).
Понесе нашите грехове! Къде? На дървото! повтаряме, не към дървото. Как ги понесе? В Своето собствено тяло! Съдебната работа е свършена – завинаги свършена – славно свършена. Въпросът за греховете или греха никога няма да бъде повдигнат отново!
Хвалете Го отново и отново, за нас Той понесе кръста.
1 Йоан 4:17-19 заявява ясно и недвусмислено:
В това се усъвършенства любовта ни (любовта с нас), за да имаме дръзновение в съдния ден: защото както е Той, така сме и ние в този свят. В любовта няма страх; но съвършената любов изгонва страха; защото страхът има мъчение. Който се страхува, не е усъвършенстван в любовта. Ние обичаме (Него), защото Той пръв ни възлюби.
Когато прегледът на съдийския престол приключи, четем:
„Господ Бог Всемогъщ царува“
и
„Нека се радваме и веселим, и да Му отдадем слава: защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се приготви. И на нея бе дадено да се облече в чисто и бяло фино платно; защото финото платно са праведностите на светиите.“
Тогава събранието ще бъде въведено в брачен съюз с Христос, Агнето. Това, с оглед на споделянето на управлението на царството с Него.
Събранието тук е описано като приготвящо се, такъв е резултатът от прегледа на съдийския престол на неговия път в света. В Ефесяни 5:25-27 научаваме, че Христос я е възлюбил и е дал Себе Си за нея, за да я приготви за деня на представянето. Тогава Той ще представи Събранието на Себе Си, цялото славно, без петно или бръчка, или нещо подобно; но да бъде свято и без недостатък. Тогава ще се осъществи това, което Той е споменал в Своята незабравима молитва към Своя Отец:
„и славата, която Ти Ми даде, Аз им дадох; за да бъдат едно, както и Ние сме едно: Аз в тях, и Ти в Мен, за да бъдат усъвършенствани в едно; и за да познае светът, че Ти си Ме изпратил, и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен.“
В слава ще бъде показано такова единство и любов, че светът ще знае без най-малкото съмнение, че Отец е изпратил Сина.
След като хилядата години на царска слава с тяхното праведно управление изминат своя определен ход, Събранието – единствената новозаветна общност, която ще запази своята отделна и уникална идентичност за вечността – ще бъде видяно като светия град, Новия Йерусалим, вечно подходящ за новите небеса и новата земя, слизащ от небето от Бога.
Събранието все още ще притежава двойствения характер, който е бил негов от началото на неговата история. То ще бъде видяно като
„Невеста, украсена за своя Мъж“
доказателство, ако е необходимо, че Христос остава Човек за вечността. Тя вече няма да бъде виждана в административния характер на съпруга, в който е била активна по време на царското управление: по-скоро ще бъде виждана за вечността като обект на удовлетворените привързаности на Христос, Който я е възлюбил и е дал Себе Си за нея.
- Събранието също така ще бъде въведено за този период, който Петър описва в последния стих на второто си послание като
„Денят на вечността“ (Нов превод) – с тези думи,
„Ето, скинията на Бога е с човеците.“
Разгледахме Събранието по тези няколко и благословени начина: ПРЕДСКАЗАНО от нашия Господ; ОСНОВАНО върху славата на Неговата Личност като Син на живия Бог; ОБРАЗУВАНО, исторически в света; СНАБДЕНО от апостолското учение; и ФУНКЦИОНИРАЩО като Тяло, Невеста и Съпруга на Христос; също така, като Божи дом сега и растящо до свят Храм в Господа за деня на проявление. Накрая, във вечното бъдеще, като средство за контакт от Бога, не с Израел, нито с народите, а с човеците. Нека имаме благодат и учение от Духа, така че, с божествено формирана интелигентност относно шедьовъра на Бога, да можем да стоим отделени в освещение и отделяне от всичко, което в религиозния свят е отричане на това.
