Библията и съществуването на Бога
„В началото Бог сътвори небето и земята.“ (Битие 1:1)
Бог Създател
Това първо изречение от Библията поставя човечеството в присъствието на безкрайния Създател. Не се излагат аргументи в подкрепа на Неговото съществуване; самото творение свидетелства за Създател (Римляни 1:20). Преди да има каквото и да било, Бог е съществувал вечно. Бог не е творение, както някои учат, защото творението е дошло след вечния Бог. Ако Той беше създаден, Той би бил подчинен на законите за причината и следствието на едно по-висше същество и по този начин променлив и несъществуващ вечно – нелогична предпоставка. Но Бог прониква цялото Си творение (Псалм 139:7; Деяния 17:27-28) и го поддържа в съвършен ред (Колосяни 1:17). А първата и втората от Десетте заповеди изискват да се покланяме на Създателя, а не на творението.
Разбирането на цялостния Божи план за човечеството, както е разкрито в цялото Писание, обяснява защо Битие 1:1 е доста кратко в обсъждането на произхода на времето, пространството и материята. В Битие 1 е даден само кратък запис за сътворението и той се фокусира върху частта, която би се отнасяла до човека. Тази краткост е била необходима, за да се предотврати отвличането на вниманието от най-важното послание, което Бог е искал да предаде на човечеството: че човекът е уникално създание, направено по Божия образ и подобие, за да може Бог да има лична връзка с него (Битие 1:26).
Битие 1 по този начин разкрива земята като централна сцена на вселената, уникална планета сред безброй други, на която Бог ще осъществи Своя план за изкупление, за да позволи праведна връзка с човека. Бог, предвиждайки бунта и провалите на човека, уреди служението на Своя Син на земята, което доведе до Неговата заместническа смърт за греха на човечеството, за да може Той да предложи духовен живот на онези, които биха Му се доверили единствено за спасение.
Бог също така създаде ангели, духовни същества, които не са подчинени на пространството и времето (естествения ред), и те присъстваха и викаха от радост, когато Бог положи основите на света (Йов 38:4-7). Тези създания, които са по-високо в творението от хората (Евреи 2:7), копнеят да разберат великото дело на спасението, което Бог извършва за човека (1 Петрово 1:12). Следователно, Бог продължава да използва Църквата като нагледен урок за Своята благодат и мъдрост, за да учи ангелите за Себе Си (Ефесяни 3:10, 1 Коринтяни 11:10).
Триединният Бог
В началото триединният Бог вече беше тук. Божието триединство в сътворението е ясно видимо в местоименията „Ние“, „Наш“ и „Техен“, използвани за описание на сътворението на човека (Битие 1:26), събитията след грехопадението на човечеството (Битие 3:22) и отново, когато Той обърка езика на човечеството (Битие 11:4-7). Бог ни се представя като Елохим в Битие 1:1 и продължава да се нарича така през цялата глава. „Елохим“ говори за Божието величие, сила и всемогъщество като Създател. Наставката „им“ е еврейският край, който обозначава множествено число (Елохим е множествено число от Елоах). Почти 90% от препратките към „Бог“ в Стария завет са Елохим, появяващи се в еврейския текст приблизително 2700 пъти.
В Битие 2:4 Бог се идентифицира пред човечеството като Йехова, самосъществуващия, вечен. „Йехова“ се използва над 6850 пъти в Стария завет и изразява моралната и лична връзка на Бога с интелигентното творение, носещо Неговия образ. По-късно Бог се идентифицира пред патриарсите като Ел Елион, Всевишния Бог или Всемогъщия Бог. Като Ел Елион, Той единствен би бил тяхната поддържаща сила през трудностите и единственият източник на надежда за тяхната вяра.
Има един уникален Бог, състоящ се от три отделни Лица, всяко от които притежава едни и същи божествени атрибути и характеристики. Всяко е съвършено в благодат, милост и любов и е всемогъщо, всезнаещо и присъстващо навсякъде. Единството на Божеството в плана за спасение на човечеството е записано в Исая 48:16-17.
В цялото Писание техните роли са последователни: Бог Отец обявява Божията воля, Бог Син изпълнява Божията воля, а Светият Дух дава възможност и утвърждава Божията воля да бъде изпълнена, обикновено чрез Сина. Всяко Лице на Божеството действа, за да въздейства на хвалението на Божията слава (Ефесяни 1:6,12,14). Фактът, че Отец избира, не означава, че Синът и Светият Дух нямат индивидуални воли – имат – но техните воли винаги се съгласуват с волята на Отца (Йоан 6:38; 1 Коринтяни 12:11). Фактът, че Светият Дух дава сила да утвърди Божията воля, не означава, че Синът няма сила да извършва чудеса – има. В някои случаи Синът извършваше чудеса със Своя собствена сила, а не чрез пряката сила на Светия Дух (Лука 5:17; 8:46).
Чрез Сина познаваме Бога, защото „Той ни е говорил чрез Своя Син“ (Евреи 1:2). Човек не може да насили това, което е тайнствено и извън разбирането, във формула за действие; все пак, Писанието изобразява Троицата по последователен начин и с различни роли. Ролите в Божеството (Троицата) се виждат и в библейската типология – което означава картина, фигура или модел, който отразява нещо или някого в реалността.
В Библията, тип на Бог Отец се вижда в бащата Авраам (Битие 22), който е бил готов да принесе единствения си син Исаак в жертва, точно както Бог Отец в бъдеще ще принесе Своя Син в жертва за грях. Типове на Христос в Стария завет се виждат както в хора, така и в предмети като ковчега, скала, жезъл, пастир, завеса и т.н. Предмети или хора се използват за извършване на дело, което изобразява Христос, изпълняващ волята на Отца. Светият Дух обикновено е изобразен в активни неща като течащо маслиново масло (Захария 4), духащ вятър (Йоан 3), седем огнени пламъка (Откровение 4) и бърза вода (Йоан 7). Светият Дух, в тези типове, не се вижда видимо да върши волята на Отца, а по-скоро изпълнява задачата по мощен и невидим начин.
Тази дейност на Светия Дух е ясно видима в Битие 1:2, където „Духът Божий се носеше над водата.“ Тук Светият Дух е описан като движещ се в присъствието на безформената вода. Еврейската дума, преведена като „движещ се“, е рахаф. Тя се среща само още два пъти в Стария завет, като „трепери“ (Еремия 23:9) и „кръжи“ (Второзаконие 32:11). В днешни научни термини бихме могли да кажем, че Светият Дух е вибрирал или е енергизирал основни елементи, за да ги постави в предписан ред.
Триединният Бог създаде всичко, което беше създадено. Павел пише това за Троицата: „За нас има един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него; и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и чрез Когото живеем“ (1 Коринтяни 8:6). И това: „Благодатта на Господ Исус Христос, и любовта на Бога, и общението на Светия Дух да бъде с всички вас“ (2 Коринтяни 13:14). Павел знаеше, че нашето съществуване, спасение и общение са свързани с триединния Бог.
По същия начин Господ Исус заповяда на всички, които повярваха в Неговото Евангелско послание, да бъдат кръстени „в името на Отца и на Сина и на Светия Дух“ (Матей 28:19). Бог е три личности в едно. И тримата са Бог, вечни и равни, макар и различни по личност и роли. Разбира се, Бог Отец не можеше да бъде Вечният Отец (Исая 9:6) без Вечен Син!
Познат чрез вяра
Тъй като науката е изучаване на естествения свят, логично е, че науката не е в състояние да докаже това, което не е естествено – съществуването на Бог. Бог не е естествен, макар че Той свръхестествено обитава в (и извън) природата. Ние се обръщаме към науката, за да научим за природата, а не за да определим дали има нещо друго освен природата. Библията заявява, че Бог съществува, последствията от което произтичат от дедукция. Ако Бог е избрал да не предостави метафизично доказателство за Себе Си в Писанието, защо човек трябва да се опитва да докаже Неговото съществуване?
Въпреки че Библията не предлага „научно“ доказателство за Божието съществуване, тя въвежда човека в Бога. Така се предоставя тест на човечеството и само онези, които упражняват вяра в Божията разкрита истина, ще дойдат да познаят Бога и да повярват, че Той съществува (Йоан 6:69; Евреи 11:3). Бог е показал много свръхестествени доказателства за Себе Си в естествената сфера – интелигентен дизайн в творението, човешката съвест, Писанието, чудеса, променени животи и т.н. – за да привлече човека към Себе Си чрез вяра. Как е възникнал животът и защо е възникнал, в крайна сметка ще бъде отговорено чрез упражняване на вяра в нещо, което не може да бъде доказано. Богът на Библията, Създателят на всичко, е най-доброто обяснение!
