Такъв е вашият характер като християни: вие трябва да бъдете като хора, които чакат, Господарят на къщата е отишъл на сватба, вие не знаете кога ще се върне. Смъртта не е моят господар; Христос е моят Господ; „Блажени са онези слуги, които господарят, когато дойде, ще намери будни“ (Лука 12:37). Будни: това са хората, които са блажени, когато Христос дойде – привързаността на невестата – те чакат Господа.
„Блажени са онези слуги“, техният характер е „като хора, които чакат“. Забележете последицата, тя е най-благословена: Христос стана човек и прие формата на слуга; Той никога не се отказва от нея. Разбира се, това е фигура; като слуга, сега Той ни служи, миейки краката ни, но на небето Той ще бъде наш слуга, за да ни дава всяко благословение и радост. Както често съм казвал, егоизмът обича да му се служи, любовта обича да служи. Точно като майка с болно дете, тя няма да позволи на никой друг да се грижи за него; сърцето ѝ е там.
Трябва да имате запалени светилници: това е характерът, който трябва да имате. Христос казва: когато ви прибера у дома, ще ви накарам да седнете да ядете. Това е фигура; ще разпъна трапезата на небето за вас, ако ви намеря будни.
Там виждам характера на християните: те трябва да бъдат като хора, които чакат, докато техният Господ се върне; тогава, когато Христос има всичко по Своя начин, Той ги кара да седнат на трапезата и излиза и им служи. След това всеки човек получава собствената си награда според собствения си труд, тоест, Той ни прави владетели: „Ако търпим, ще и царуваме с Него“ (2 Тим. 2:12). Така това, което Божият Дух поставя пред нас като надежда, е, че Сам Христос ще дойде и ще ни въведе в това – плода на Божията собствена любов – с постоянното ѝ изразяване по пътя, в интимността на приятелството.
