ВЪПРОС: Каква е надеждата на християнина тук на земята?
ОТГОВОР: Съдържанието на вашето писмо предполага, че трябва да разгледаме три аспекта от живота ни като християни в този свят – нашето служение, нашата задача и нашата привилегия – преди да отговорим на въпроса ви. Господ Исус каза: „Моето царство не е от този свят. Ако Моето царство беше от този свят, Моите слуги щяха да се бият, за да не бъда предаден на юдеите; но сега Моето царство не е оттук“ (Йоан 18:36 НКЖВ). Ако Господ не е искал Неговите слуги да се бият, за да Го защитават, когато е бил жестоко малтретиран и е бил изправен пред смърт чрез разпятие, Той не иска Неговите слуги да се бият, за да поправят многото несправедливости в този грешен свят.
Никъде в Новия завет на християните не е казано да се бият с нехристияни или противници на Божията истина. В това християнството е точно обратното на исляма. Матей 26:52, Ефесяни 6:12 и Матей 5:44 са някои от многото стихове, които ни показват, че Господ не насочва Своя народ да участва в битка или война, дори за добри каузи.
Християните имат призвание за по-висше служение в този свят и Павел го представя така: „Ние сме посланици за Христос, сякаш Бог умолява чрез нас: умоляваме ви от името на Христос, примирете се с Бога“ (2 Коринтяни 5:20). Посланиците представляват своя водач и своята страна, като мирно защитават каузата си в чужда земя. Те не са нито генерали, нито обикновени войници.
Според международното право днес, когато избухне война, на посланиците е позволено да напуснат страната, в която служат. Нациите не винаги спазват тези правила. Затвореният Павел нарича себе си „посланик във вериги“ (Ефесяни 6:20).
Християните са изпратени в света, за да представляват своя Господ Исус Христос. Неговата Велика поръка към нас гласи: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“ (Матей 28:18-20). Това е нашата задача.
На жената, която срещна при кладенеца в Самария, Исус каза: „Идва час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и истина, защото Отец търси такива да Му се покланят. Бог е Дух и тези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят в дух и истина“ (Йоан 4:23-24). Ако нашето служение е да бъдем посланици и нашата задача е да евангелизираме, нашата привилегия е да бъдем поклонници.
Сега относно надеждата на християните, тя е скорошното завръщане на нашия Господ Исус Христос (Тит 2:13). Често наричаме тази надежда Възнесението. На новите християни в Солун Павел пише: „Вие се обърнахте към Бога от идоли, за да служите на живия и истински Бог, и да чакате Неговия Син от небето, Когото Той възкреси от мъртвите, именно Исус, Който ни избавя от идващия гняв“ (1 Солунци 1:9-10).
Тази надежда се появява в много от посланията. На филипяните апостолът пише: „Нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане подобно на Неговото славно тяло, според действието, с което Той може да покори всичко на Себе Си“ (Филипяни 3:20-21). По-рано в същото писмо Павел казва, че има „желание да се оттегли и да бъде с Христос, което е много по-добре“ (Филипяни 1:23). И в края на 1 Солунци 4, където им разказва как ще се случи Възнесението, той завършва, като им казва, а и на нас, че „винаги ще бъдем с Господа. Затова утешавайте се един друг с тези думи.“
Докато чакаме нашия Господ да ни вземе при Себе Си, нашата цел трябва да бъде „да се стремим, независимо дали сме присъстващи или отсъстващи, да Му бъдем угодни“ (2 Коринтяни 5:9).
