Представяне на Църквата
За първи път чуваме за Църквата в отговора на Господ на гръмкото изповядване на Петър за истинската самоличност и божественост на Исус: „Ти си Христос, Синът на живия Бог.“ Исус отговори: „Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото това не ти е открито от човек, а от Моя Отец, Който е на небесата. И Аз ти казвам, че ти си Петър, и на тази скала ще съградя Моята Църква, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:15-18 NIV).
Петър ли е основната скала? Или Исус? В известен смисъл и двамата. Павел пише на ефесяните, че „Божието домакинство“ е „съградено върху основата на апостолите и пророците“. Включително Петър, апостолите бяха мъжете, които Исус упълномощи да основат динамичната Църква – да я стартират и да я поддържат.
След това Павел продължава: „...като Сам Христос Исус е краеъгълният камък“ (Ефесяни 2:19-20). Петър ясно заявява, че Исус е основният камък на Църквата, подкрепяйки твърдението си от старозаветния пророк Исая (1 Петър 2:4-6; Исая 28:16). Сам Исус е Скалата, върху която е основана Църквата. Той стана тази основа, когато положи живота Си, за да изкупи хората, които са Църквата (Ефесяни 2:11-22; Деяния 20:28). Учението на Исус, чрез мъжете, които Той подготви и изпрати като Свои първоначални представители, е основата на видимата, динамична Църква. Същото това учение днес, чрез Писанията, е средството, чрез което Църквата расте, и е основата на нейната жизненост и функция.
В 40-дневен семинар след възкресението Си, Исус допълнително наставлява Своите апостоли, завършвайки – точно преди да се възнесе, за да се върне при Своя Отец – с последно наставление да „идете и направете ученици от всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и на Сина и на Светия Дух, и ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Матей 28:19-20).
Динамично начало
Динамичното присъствие на Църквата на земята започна с „шум“ само 10 дни по-късно в Йерусалим, когато обещаният Свети Дух пристигна, носейки многоезично послание за чудната Божия величност (Деяния 2:1-11). Петър, основен говорител в онези дни, се обърна към събраното многонационално множество със силата на този Дух. И растежът започна: 3000 души отговориха на посланието му, бяха спасени и включени в новороденото тяло (2:41).
По-късно Павел погледна назад към това събитие и, упражнявайки собствения си апостолски мандат, настави вярващите в Коринт, пишейки: „Всички ние бяхме кръстени от един Дух в едно тяло – било юдеи, било гърци, било роби, било свободни – и всички ни беше даден един Дух да пием“ (1 Коринтяни 12:13). Забележете, че макар да пише „ние“, нито Павел, нито коринтянските вярващи, на които пише, са присъствали в онзи първи ден. И все пак той ги включва всички, като по този начин ни учи, че Църквата става вечна същност, жив организъм чрез „кръщаването“ от Светия Дух на тези събрани вярващи в едно, включително всички вярващи от този ден нататък.
След този първоначален ден, Петдесетница, апостолите започнаха своето учителско служение (Матей 28:19-20), наставлявайки и пастирувайки новообърнатите. И Духът продължи да дава форма, жизненост и растеж на новата общност, тъй като „те постоянстваха в учението на апостолите и в общението (активен общностен живот), в преломяването на хляба (Господната вечеря, макар че терминът се отнася и до общо хранене) и в молитвите“ (2:42).
Бог използва апостолите мощно, като представители и свидетели на Своето присъствие и сила, и „всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо“, споделяйки с „всеки, според както имаше нужда... хвалейки Бога и ползвайки се от благоволението на целия народ“. В този динамичен климат Бог даде растеж: Той „добавяше към числото им всеки ден онези, които се спасяваха“ (2:43-47).
Вражеска атака отвън
Силата и хармонията продължиха, и Бог работеше чудотворно чрез апостолите. Петър и Йоан излекуваха човек, куц от рождение. Когато Исус обеща, че „портите (силата) на ада няма да надделеят“ (Матей 16:18) над Църквата, Той ясно намекна за атаки от силата на Сатана и на всякаква опозиция срещу Бога и Неговия Христос. Тези атаки започнаха достатъчно скоро. Петър и Йоан бяха предизвикани от религиозното установление да обяснят „с каква сила или в какво име“ са излекували човека (4:7). Петър не даде кратък отговор, но използва случая, за да отправи предизвикателство, предизвиквайки бурна реакция от онези, повлияни от тази опозиция. Той заяви, че изцелението е дошло „в името на Исус Христос от Назарет, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите“. След това отправи силен евангелизационен призив: „Спасението не е в никой друг, защото няма друго име под небето, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим“ (4:12).
Двамата бяха хвърлени в затвора, заплашвани и разпитвани от религиозните власти, но след освобождаването си „се върнаха при своите и разказаха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините“. След това започнаха химни на хвала и напомниха на Бога и един на друг за опозицията на същите тези власти срещу самия Исус, завършвайки: „Сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите слуги да говорят Твоето Слово с голяма смелост. Простри ръката Си да лекуваш и да вършиш чудотворни знамения и чудеса чрез името на Твоя свят слуга Исус.“ И след като се помолиха, „мястото, където бяха събрани, се разтърси. И всички се изпълниха със Светия Дух и говореха Божието Слово смело“ (4:23-31).
Вместо да кажат на Господ, че смятат за разумно да „се скрият“, докато отмине настоящата вълна от преследване, те поискаха Неговата помощ, за да продължат да разпространяват Словото толкова смело, колкото и преди. Тяхната отдаденост към общността им и към проповядването на Христовото възкресение беше укрепена. И последва предвидимата последица – още атаки от „портите на ада“.
Вражеска атака отвътре
Следващата атака беше вътрешна. Групата продължи да споделя всичко общо, но една двойка, Анания и Сапфира, се присъедини с не толкова чисти мотиви. Те продадоха имот, както мнозина правеха, и донесоха част от приходите в общия фонд за разпределение на нуждаещите се, преструвайки се, че това е цялата сума. Откривайки измамата, Петър се изправи срещу Анания и го обвини в сътрудничество със Сатана и опит да измами Светия Дух (4:32-5:4). Петър беше посредникът, но Бог беше целта на измамата. Анания падна мъртъв! Три часа по-късно влезе жена му и след разпит беше осъдена на същата съдба и също умря веднага.
В тези дни на всепозволеност, това наказание изглежда изключително непропорционално на „престъплението“ и се чудим как Бог би могъл да осъди толкова драстично. Спомнете си, тези престъпления бяха извършени срещу самия Бог, върховния съдия на морала и справедливостта. Светият Дух имаше пълна свобода да разшири този нов проект, наречен Църква. Най-малкият морален дисбаланс или смущение Го „наскърбява“ (Ефесяни 4:30), възпрепятствайки Неговата свобода. Бог все още стартираше Своята Църква и не можеше да толерира никаква намеса. Той трябваше да даде пример на хората и да установи параметрите.
Анания и Сапфира бяха примери. В рая ли са? Мисля, че да. Не се вижда Бог да съди и екзекутира така бързо необърнатите в този период на благодат, но чака търпеливо тяхното обръщане (2 Петър 3:9). Вярващите обаче „знаят по-добре“ и са отговорни. Тези двамата бяха „спасени“ в смисъл, че имаха вечен живот. Ефектът от техния провал и екзекуция беше мощен: „Голям страх обзе цялата Църква и всички, които чуха за тези събития“ (5:11). Божията святост и справедливост са изявени, вярващите са предупредени и евангелието получава нов импулс (5:12-16).
Преследваната Църква
Разбира се, имаше още преследвания на вярващите и техните водачи, придружени от мощното Божие действие. Апостолите отново бяха хвърлени в затвора, но Божият ангел ги освободи през нощта, за да могат да продължат да поучават в храма още сутринта. Религиозните водачи, объркани, че техните затворници не са в затвора, внимателно ги доведоха в съдебните зали и строго ги порицаха за това, че продължават да поучават противно на тяхната забрана. И, позовавайки се на върховната власт на своя водач, Исус Христос, апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме на Бога, а не на човеци!“ Разгневени, властите все пак послушаха разума на почитания Гамалиил и ги освободиха след неоправдан побой и още едно строго предупреждение срещу проповядването на Исус (5:17-40).
Качеството на растежа на Църквата беше очевидно в тяхната реакция на преследването: „Апостолите си тръгнаха от Синедриона, радвайки се, че са били счетени за достойни да страдат позор за Името. Ден след ден... те никога не спираха да проповядват“ (5:41-42). Тяхната смелост беше мярка за тяхната вяра като последователи на Исус. Смеем ли да се мерим с тях?
Друга вътрешна атака дойде под формата на междуетнически търкания, като евреите от гръцка култура и език роптаеха срещу палестинските евреи по отношение на разпределението на нуждаещите се (Деяния 4:34 и IVP Bible Background Commentary). По Божия мъдрост, апостолите наредиха на общността да избере седем мъже, които да управляват фонда справедливо, така че тяхното собствено внимание да не бъде отвличано от Словото и нуждите на Църквата (6:1-4).
Мъдрата добра воля на вярващите беше ясна в избора им на мъже от гръцката партия – обидената група в тази жалба – за справедливо управление. Духовните изисквания за тези първи дякони бяха много високи, подчертавайки, че всяко служение на Бога и Неговата Църква е духовно дело, изискващо качествени работници (6:3-5). Проблемът беше разрешен, работата продължи свободно (6:7).
Качеството на тези мъже скоро се прояви в един от тях, изпълнения със Дух Стефан, който стана толкова силен, че тълпата от „портите на ада“ започна атака. Събраният съд видя лицето на Стефан „като лице на ангел“, когато той стана да произнесе красноречива, жилеща защита/порицание преди екзекуцията си, доказвайки се като мъченик, достоен за своя Господ (7:1-60).
Църквата се разпространява
Далеч от това да бъде трагедия, това първо мъченичество се оказа катализатор за разпространението на евангелието „по целия свят“. Първоначално врагът се съживи в решимостта си да унищожи посланието за възкръсналия Христос. „Голямо гонение избухна срещу Църквата в Йерусалим“, което разпръсна вярващите из целия регион. Но те не се скриха; в духа на Деяния 4:29 – „Господи... дай на Твоите слуги да говорят Твоите думи с голяма смелост“ – те „проповядваха словото, където и да отидеха“ (8:4).
Клише е, но въпреки това е вярно, че „кръвта на мъчениците е семето на Църквата“. Едно мъченичество ефективно разпръсна евангелието „из цяла Юдея и Самария“.
Друг от тези първи дякони, Филип, отиде в Самария и за първи път разпространи евангелието сред хора, с които евреите не общуваха (Йоан 4:9). Вероятно основана на първоначалната работа на самия Исус, чрез една самарянка грешница и нейното свидетелство пред жителите на града (Йоан 4:27-42), избухна голяма евангелизационна жътва.
След това Светият Дух изпрати Филип да срещне един етиопски правителствен служител на пътя близо до Газа, на южния край на Израел (Деяния 8:26-40). Чрез чудотворно уреден сценарий, той намери своя текст и проповед, които го чакаха. Той евангелизира етиопеца, кръсти го и го изпрати по пътя му да насади Църквата в страната си, и в крайна сметка на африканския континент. Днешната Църква в Етиопия проследява началото си до тази среща. Църквата е жив организъм; тя расте.
Това беше последвано от драматичното обръщане на Савел от Тарс (Деяния 9) и неговата подготовка като най-великия мисионер, който Църквата някога е виждала. В Деяния 10 Светият Дух даде на Петър интензивен курс по преодоляване на традиционните предразсъдъци, за да може той да отнесе евангелието на езичниците – римляни, ни повече, ни по-малко. Този път Корнилий, „стотник от... Италианския полк“, изпрати за евангелиста и неговото послание. И така, чрез Петър и Павел, Европа беше запозната с евангелието.
Две условия, наблюдавани в този начален етап от историята на Църквата, бяха: пълната отдаденост на вярващите на Бога, един на друг и на контрола на Светия Дух; и енергични атаки от врага. Нека винаги бъдем на разположение за Божия употреба по начини, които може да не предвиждаме или си представяме, така че Неговото послание да продължава да расте и да се разпространява до „всички народи“.
