В този добре известен разказ Господ Исус първо призова Симон Петър и Андрей, а след това призова и Яков и Йоан. И в двата случая те оставиха риболовния си бизнес, за да последват Господа. Обаче забележете, Писанието не казва, че те оставиха риболовния си бизнес, за да станат ловци на човеци. Вярно е, че Господ беше казал, че ще ги направи такива. Но какво казват стиховете? Те оставиха всичко, за да Го последват.
Защо посочваме тази разлика? Просто по тази причина, за да подчертаем обекта, който беше пред Петър и Андрей, и Яков и Йоан. Служението, улавянето на човеци, не беше обектът пред тях. Самият Христос беше. Те Го последваха.
Можем да илюстрираме точката, която се опитваме да направим, като разгледаме разликата в двата разказа за служението на Марта в Лука 10 и Йоан 12. В Лука 10, самото служение беше фокусът на Марта, и така тя стана „загрижена и обезпокоена за много неща“. Тя дори започна да се оплаква, че сестра ѝ не служи, както тя смяташе, че трябва! Но в Йоан 12, Самият Господ беше нейният обект, и всичко беше за Негова слава. Тук нямаше оплаквания за други, а по-скоро нейното служение перфектно допълваше служението на другите.
Разбира се, осъзнаваме, че повечето не са призовани да напуснат работа, или дом, или семейство, за да служат на Господа. Но всички ние сме призовани да Му служим при каквито и да е обстоятелства, в които Той ни е поставил. Всички ние сме слуги, които трябва да се занимават, докато Той дойде (Лука 19:13).
Нека Господ даде благодат на всички нас, че в каквото и служение Той да ни донесе да вършим, Самият Той да бъде нашият обект, и нашето желание да бъде да Го прославяме.
