Трябва да е имало голяма привлекателност в Личността на Господ Исус Христос по време на Неговото земно служение, за да събере около Себе Си толкова много различни класи и съсловия хора и да ги задържи при Себе Си като Свои ученици и доброволни служители. С непостоянната тълпа, която понякога присъстваше на Неговото служение, хлябовете и рибите, осигурени от Него, за да задоволи глада им (Йоан 6:26), и лечебната сила, която извираше от Неговото докосване (Марк 1:32-34; 6:56), за техните болни, можеха да привличат тълпи в пустините след Него и около вратите на къщите, в които Той намираше почивка (Марк 2:1-2).
Но малцина от тях имаха истинска привързаност към Неговата Личност. Различно беше с Неговите истински ученици, онези, които Отец беше „привлякъл“ (Йоан 6:37-44) към Него, които, откликнали на Неговия призив, бяха приети от Него, никога да не бъдат отхвърлени от Него (ст. 37), нито да Го изоставят завинаги, както в крайна сметка правят фалшивите изповедници и отстъпниците. В отговор на Неговото запитване: „И вие ли искате да си отидете?“, по време, когато мнозина „се върнаха назад“, за да „не ходят вече с Него“ (Йоан 7:66-67), един, който говореше от името на всички, отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.“ Това беше привличането, което ги теглеше към Него, и това беше връзката, която ги задържаше, въпреки всичките им препъвания и провали, с и около Него. Той беше Този, Който задоволяваше най-дълбоките копнежи на тяхното същество, чиято любов спечели сърцата им, и Който, макар да не скриваше укорите Си за тяхната глупост, нито да оправдаваше невежеството им относно Неговата воля, все пак ги държеше толкова силно чрез привлекателността на Своята Личност, че те бяха готови да пожертват всичко и наистина оставиха всичко заради Него.
Да, имаше чудесна привлекателност в „Господа на славата“ за онези, които бяха родени от Бога и призовани по благодат. „По-красив от човешките синове“ (Псалм 45:2) в Своето превъзходство, съвършен в Своя характер, или морална слава, Той беше обект на тяхната преданост и „първенец между десет хиляди“ в тяхната оценка. Те се държаха за Него в зло и добро, и Го следваха дори когато беше обвиняван, че е „извън себе си“ и че има демон. Или ако някой в лош час Го отрече, горчивите сълзи на покаяние, които течаха от неговата измъчена душа, говореха повече от изповедта на устните му, колко истински Го обичаше и не можеше да намери покой, докато не бъде възстановен в Неговото доверие и любов.
И тогава, какви различни натури успя да групира и задържи около Себе Си в тези ученици! Някои бяха импулсивни и пламенни, други бавни и трудно убедими, „синове на гръмотевицата“ и съмняващият се Тома, Марта от Витания, обременена с грижи, и Мария Магдалина, с любящо и предано сърце, всички около, близо до и намиращи в Христос своя Господ и Любим, Един, при Когото можеха да дойдат в своите неволи, да излеят най-дълбоката жалба на сърцата си и да намерят в Неговата компания своето небе на земята. И Той е същият Господ Исус все още, достатъчен, както пеем, „да изпълни ума и сърцето“, както под ръководството и учението на Духа Той е представен на душата в Свещеното Слово.
