Продължаващото отхвърляне на Исус Христос в света

„Той беше презрян и отхвърлен от другите; човек на страдание и познат с немощ; и като такъв, от когото другите крият лицата си, Той беше презрян, и ние не Го счетохме за нищо.“ (Исая 53:3) Пророк Исая предсказал, дълги години преди идването на Христос, че когато хората Го видят в смирена форма и благодат, те няма да намерят нищо в Него, което да ги накара да Го „желаят“, но че Той ще бъде „презрян и отхвърлен от хората“ (Исая 53:3). „Презрян“ беше Той поради смирената Си форма и липсата на това „величие“, което се почита сред хората. „Отхвърлен“, защото Той стоеше отделно от пътищата на хората, нито приемаше предложените им почести (Йоан 6:15), нито действаше като арбитър в техните лични (Лука 12:13-14) или национални спорове; но винаги свидетелстваше за Бога и Неговата Истина (Йоан 8:40; 16:37). И поради Неговото вярно свидетелство, което изобличаваше греха на човека и донасяше Божиите изисквания до съвестта, Божият Син беше „отхвърлен от хората.“ Това не беше от някои, а от всички класи и съсловия на човечеството.

Около Неговия Кръст стояха свещеници, книжници и войници, подигравайки се (Матей 28), владетели и народ, подигравайки се (Лука 23:35). И както ни информира Деяния 4:27, според Божието и небесното изчисление, независимо дали са присъствали или отсъствали от последната велика трагедия на Голгота, „Ирод, Понтий Пилат, езичниците и народът на Израел“ се считат за „събрани заедно против Господа и против Неговия Христос“ в онзи ден, заставайки на страната на силите на ада, в убийството на Господа на Славата. И това не е всичко. Защото след Неговото възкресение от мъртвите – и Божият печат беше поставен върху Неговото свидетелство и Неговото дело – и Неговото възнесение на небето, за да седне от дясната страна на Бога, беше потвърдено, Неговите отхвърлящи изпратиха обидното послание след Него – както в притчата за благородника (Лука 19:14) – „Ние не искаме този Човек да царува над нас.“ И това решение, записите за отхвърлянето на Христовите посланици и тяхното послание, със сигурност потвърждават.

И светът все още е същият свят, отхвърлящ Христос. Той не е променил отношението си към Божия Христос ни най-малко. Вярно е, че онази част от него, наречена „Християнство“, е приела Неговото Име и сега се нарича „Християнският свят.“ То изповядва това, което нарича „Религията на Исус Христос“, но има толкова малко място за презрения Назарянин, когото Бог е направил „Господ и Христос“ (Деяния 2:36), колкото е имало, когато Го е бързало към Кръста. И това е светът, в който сега са изкупените от Господа. Тук, сред онези, които презират и отхвърлят своя Господ и Любим, те са призовани да живеят ежедневието си и да дават ежедневното си свидетелство за Неговата истина. Трябва ли да се чудят, ако срещнат същата омраза, която срещна техният небесен Господ и Учител? Не е нужно, защото Той им каза, че ще (Йоан 15:18-19). Ако не го правят, промяната трябва да е в тях.

Но така ли е всъщност и на практика? Така ли е с нас, с теб, о, душо моя? Със сигурност чистото злато е потъмняло у мнозина, които носят името на великия Изкупител. Компромисът е действал. Ясното свидетелство към света за неговия грях и предстояща гибел е заглушено. Ясният път на отделяне, очертан в Божията книга за последователите на отхвърления от земята Христос, е разширен и християнство, на което светът може да даде своето одобрение, а дяволът – своето покровителство, е станало популярно. Но какво мисли Бог за всичко това? Неговата оценка за Неговия възлюбен Син никога не може да се промени, никога не може да се измени. Нито може да се промени Неговото отношение към този свят и неговите владетели, които разпънаха Неговия Христос, преследваха Неговия народ и съблазниха Неговите свидетели от пътя на отделяне, по който Той ги е призовал да ходят и да свидетелстват за отхвърлен от земята Христос, за да станат световни реформатори и световни любители (2 Тимотей 4:10). Защото не е ли Неговото Слово свидетелствало: „Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него“ (1 Йоан 2:16)? И не казва ли Той на Своя народ с недвусмислен тон, „че приятелството със света е вражда против Бога; който, прочее, иска да бъде приятел на света, прави СЕБЕ СИ ВРАГ НА БОГА“ (Яков 4:4, R.V.).″n}