От: Дж. Н. Дарби
Светият Отец бди постоянно, с неуморен поглед, да види какви плодове носят Неговите деца, плодове, които да подхождат на високото им призвание;
Винаги знае нашето състояние – какво замъглява общението с Неговата любов, може да спре растежа ни или да отдели сърцата ни от това, което е разкрито отгоре.
О, чудна Любов, която никога не забравя обекта на нежната си грижа; може да наказва, докато грехът обсажда, за да ги предупреди и пази там, където са;
Но никога не забравя, а ги храни все още с белези на нежната Си любов; ще ги пази, докато, освободени от всяко зло, намерят своя покой с Него горе.
О, чудно, безкрайно, божествено! Дръж се близо, душо моя, до онова благословено място, където всички тези небесни слави сияят, които подхождат на блясъка на Неговото лице.
О, смирение, колко слабо познато, което среща благодатта, дала Сина! Което чака да Му служи като Негово собствено, докато благодатта не увенчае това, което благодатта започна!
