Плодът на Духа: Божият план и нашият живот

Плод от дървото

Плодът е резултат или продукт от нещо. Вероятно най-честата мисъл, когато някой чуе думата „плод“, е храна, която е полезна за ядене, като ябълка, портокал или банан. При сътворението Бог изрично говори за плодове от дървета като „за храна“ (Битие 1:29, виж ст. 11-12 NKJV). В градината „Господ Бог направи да израсте всяко дърво, приятно за окото и добро за храна“ (2:9). Той каза на Адам: „От всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш; но от дървото на познанието на доброто и злото да не ядеш“ (ст. 16-17). Чрез непокорството си грехът влезе в света (Битие 3).

И Петър, и Павел описват кръста, на който вися Христос, като „дърво“ (Деяния 5:30, 10:39; Галатяни 3:13). Когато разглеждаме това дърво, размишляваме върху всичко, което се е случило, извън погледа на човека, за да произведе плод, който е наистина велик! Списъкът може да бъде безкраен, когато мислим как Бог е бил удовлетворен чрез послушанието на Сина (1 Йоан 4:10). Припомняме си онази „сладко ухаеща миризма“, която се е издигнала до Бога (Ефесяни 5:2). Всичко, свързано с греха и греховете на тези с вяра през цялата човешка история, е било разрешено на това дърво. Затова вярващите имат мир с Бога и Божия мир, неизмерима радост и знание за Божията близост – и много повече. Всичко е чрез многообразната Божия благодат, точно както безбройните видове плодове, които Бог е създал, за да им се наслаждаваме.

Плодовете не идват само от дървета, дори в Писанието. Библията казва, че има и плод „от земята“ (4:3), „от утробата“ (30:2), „от труда ви“ (Изход 23:16), „от лозето ви“ (Второзаконие 22:9), „от тялото ви“ (28:4), „от собствения им път“ (Притчи 1:31), „на праведния“ (11:30), „от устата му“ (12:14), „от ръцете й“ (31:31), „от делата им“ (Исая 3:10), „на надменното сърце“ (10:12), „от отнемането на греха му“ (27:9), „на устните“ (57:19), „на мислите им“ (Еремия 6:19), „на лъжите“ (Осия 10:13), „на правдата“ (Амос 6:12), „на делата им“ (Михей 7:13) и „на Духа“ (Галатяни 5:22). Именно върху последното се фокусира това списание.

Докато цялото човечество участва в някои от изброените плодове, последният може да бъде само чрез вяра. Вярващ ли си, доверяваш ли Му се? Това е най-важният въпрос – завинаги!

От Пол Албъртс