Ранната част от десетата глава на Посланието към Евреите ни представя три славни теми:
- Славна Личност.
- Славно дело.
- Славен резултат.
Славна Личност
Славната Личност е не друг, а Божият Син. Този, чрез Когото Бог е създал световете; Този, Който поддържа всичко със Своето Слово; Този, на Когото е поверен целият съд; Този, Който ще свие като износена дреха всички създадени неща; Този, в Когото Бог се е изявил, Той е сиянието на Божията слава и точният образ на Неговата личност; Той е дошъл.
В свитъка на книгата е писано за Него: „Ето, ида да изпълня Твоята воля, о, Боже.“
Никой друг освен Този, Който Сам беше Бог, не можеше да се наеме да изпълни цялата Божия воля, никой освен Него не можеше да извърши изкупление, никой освен Него не можеше да ни придобие вечно изкупление и да доведе народ при Бога в праведност. Така Той, бидейки Сам Бог, стана човек, за да изпълни цялото Божие благоволение. Никой ангел или архангел не беше достатъчно славен за това, никой свещеник или пророк под закона не можеше да помогне. Само Божият Син можеше да извърши изкупление и да прослави Бога относно ужасния въпрос за греха.
Славно Дело
Законът на Моисей беше предвещавал идването на Христос. По неясен начин той беше показал, че Той тепърва ще се яви. Всяка жертва и приношение бяха пътен знак по пътя на вековете и, така да се каже, на всеки един беше написано – „КЪМ ГОЛГОТА.“
Те разказваха за славното дело, което славната Личност трябваше да извърши.
Но нито една от тези жертви или приношения не можеше да отмахне греховете; нито една нямаше реална стойност за това; тяхното значение беше в това, че бяха типове, предвещаващи смъртта на Христос – те изобразяваха това, което Той тепърва щеше да извърши.
Така те бяха принасяни отново и отново и никога не можеха да дадат съвършена съвест на този, който ги принасяше. Не беше възможно кръвта на юнци и козли да отнеме греховете; и така, година след година, в деня на изкуплението имаше спомен за грехове, направен чрез приношенията, които Аарон беше заповядано да представи.
Но Христос, Божият Син, като принесе Себе Си без петно на Бога и като принесе една жертва за грехове, делото е извършено, изкуплението е завършено, изкуплението е направено. Така Неговите собствени благословени думи на кръста бяха: „СВЪРШЕНО Е“; и сега Той е възкръснал, Неговият празен гроб повтаря тези думи, и те се повтарят от трона в слава, където Той седи възвишен. Неговият кръст, Неговият гроб, Неговият трон разказват историята: „СВЪРШЕНО Е.“ Той никога повече няма да страда, защото Неговите страдания са напълно достатъчни. Те са вседостатъчни и достатъчни за всички. Не е необходимо повече приношение за грехове и не е възможно повече приношение за грехове.
Не е необходимо повече приношение за грехове поради едното приношение на тази всеславна Личност, която изцяло и завинаги е удовлетворила праведните изисквания на трона на трисвятия Бог. Не е възможно повече приношение за грехове, защото такова приношение би хвърлило сянка и петно върху достатъчността на делото на Божия Син. Сега можем да говорим за това, че няма
ПОВЕЧЕ СПОМЕН ЗА ГРЕХОВЕ
от страна на Бога срещу всеки, който вярва в евангелското послание относно Неговия Син. И това е свидетелството на Светия Дух към нас, които вярваме относно славния резултат от делото на Христос.
Бог е имал спомен за грехове. Когато Господ беше на кръста, всички наши грехове бяха спомнени в съд. Както казва петдесет и третата глава на Исая, в шестия стих: „Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“ На Голгота нашите грехове излязоха наяве и бяха разгледани в съда, който падна върху нашия Спасител.
Господ Исус страда там за нас, и когато чуем Неговия вик: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“, можем да отговорим и да кажем: „За мен, Господи Исусе, Ти беше изоставен, за моите грехове Ти беше съден. Ти беше наранен за моите престъпления, смазан за моите беззакония, наказанието за моя мир беше върху Теб, и с Твоите рани аз съм изцелен.“ Но както видяхме, Неговото дело е завършено, чашата на съда е изпита, и Бог сега е праведен, като не помни повече нашите грехове.
Помислете добре за това твърдение, скъпи вярващи: „Тъй като кръвта на Христос е винаги пред Божиите очи, затова моите грехове са винаги зад Неговия гръб. Те са изчезнали от Неговия поглед и изчезнали от Неговата памет завинаги.“ НИКОГА ПОВЕЧЕ Бог няма да помни нашата вина; Той е простил нашите много грехове на основание на това едно приношение на Неговия Син, направено веднъж завинаги, и Той никога повече няма да се позовава на тях за тяхното осъждане. Ето славния резултат, произтичащ от славното дело на славната Личност. И ние, които вярваме, се наслаждаваме на славния резултат, въпреки че не можехме да имаме никаква част в славното дело.
Така има две ясни доказателства, че нашите грехове са изчезнали. Едното е мястото, което Христос е заел отдясно на Бога, а другото е писаното слово, което Светият Дух е написал: „Техните грехове и беззакония няма да помня вече.“ Но не само че няма повече спомен за грехове от страна на Бога, има
НЯМА ПОВЕЧЕ СЪВЕСТ ЗА ГРЕХОВЕ
от страна на вярващия. Това е Божията мисъл за всички Негови в този радостен евангелски ден.
Съвестта е според жертвата. Несъвършената жертва под закона даваше несъвършена съвест. Съвършената жертва на Христос дава съвършена съвест на християнина.
Това означава, че тя дава възможност на християнина да бъде пред Бога без никакъв страх от съд, защото съвестта му е очистена от кръвта на Христос, очистена „от мъртви дела“ от всички усилия да си изгради собствена праведност, и той е освободен, отсега нататък, „да служи на живия Бог.“ Използвана е една илюстрация, която може да помогне на някои. Можем да си представим голяма черна дъска в присъствието на Бога, и върху нея са написани ВСИЧКИ наши много грехове – това е Божията памет или сметка за нашите грехове. И можем да си представим малка плоча в гърдите си, и върху нея са написани НЯКОИ от нашите грехове – това е нашата памет или съвест за нашите грехове. Делото на Христос изчиства голямата черна дъска и изчиства и малката плоча. То изчиства Божията памет и изчиства и нашата съвест.
Бог знаеше всички наши грехове, а ние знаехме някои от тях, но едното приношение на Христос дава възможност на Бога праведно да не помни повече нашите грехове и да ни има близо до Себе Си, а същото приношение ни дава възможност да бъдем пред Бога без страх от съд, с радост в Него, когато виждаме цялата велика Негова благодат към нас. Но наистина е сериозно положението на всеки, който е изповядал вяра в Господ Исус Христос, а след това се е върнал към юдаизма, будизма или исляма. Уви! Случаите не са редки в наши дни, когато е настъпило такова отстъпничество.
Така апостолът ги предупреждава, че такъв курс може да завърши само с най-тежко наказание.
Ако Христос и Неговото завършено дело бяха отхвърлени, оставаше
НЯМА ПОВЕЧЕ ЖЕРТВА ЗА ГРЕХОВЕ
След единствената жертва на Христос, Божия Син, друга жертва не беше възможна. Душа, която определено се отказва от Христос, остава без възможност за спасение. Няма друг Спасител и нищо друго освен едно сигурно страшно очакване на съд и огнена ярост, която ще погълне противниците, не стои пред отстъпника.
Това показва, че този човек е противник на Бога, защото той пренебрегва това, което Бог цени, и отхвърля като нищожно това, което Бог установява за благословение на човека.
Така виждаме, че-
- Няма повече приношение за грехове от страна на Христос;
- Няма повече спомен за грехове срещу вярващия от страна на Бога;
- Няма повече съвест за грехове от страна на християнина, когато той навлиза в Божията мисъл за делото на Христос;
- Няма повече жертва за грехове от страна на отхвърлящия Христос, но той е оставен изложен на сигурния Божи съд.
Вярващият, радвайки се на славния резултат от делото на Христос, може да влезе в Светая Светих, с дръзновение, чрез кръвта на Исус, и да излее сърцето си в радостна хвала и поклонение, като щастлив поклонник зад завесата.
