Дефиницията за благочестие, която използваме, е „начин на живот, който последователно отразява Божия характер“. Този характер е съвършено изразен в живота на Господ Исус. Павел използва фразата „Велика е тайната на благочестието“. Думата „велика“ е мястото, откъдето идва нашата дума „мега“, която има смисъл на голям, велик в най-широк смисъл. Това подчертава колко важна е тази истина, която е била скрита, но сега е разкрита в личността на Господ Исус, за живот, подобен на Бога. Този израз „велика“ би бил в контраст с това, което Тимотей би чул, докато е бил в Ефес: „Велика е Диана Ефеска!“ (Деяния 19:28, 34, 35). Това, което характеризираше храма на Диана, беше идолопоклонство и неморалност. Какъв контраст! Истинският характер на благочестието се вижда в благословения Господ Исус!
Тази тайна на благочестието трябва да бъде постоянна с тези, които държат „тайната на вярата с чиста съвест“ (1 Тим. 3:9). Тя се отнася до великата истина за спасението и праведността, която се намира чрез Христос, която произвежда благочестие у тези, които вярват.
Павел продължава да ни напомня, че това благочестие е било съвършено видяно във въплъщението на Христос, в Неговото раждане и съвършения живот, който Той е живял за Божия слава. Той е бил проявлението на съвършеното „богоподобие“, както е описано и очертано в днешния текст.
Истинското благочестие не само се е виждало в този благословен Човек, докато е бил тук; Той е и източникът на благочестието, виждано в моя и вашия живот. Само когато съм зает с Него, Божият Дух ще произведе това благочестие в мен. Това благочестие е наистина Христоподобие, докато аз съм преобразен и съобразен с Неговия благословен образ!
