Бих искал да разгледаме Главенството и Господството на Христос, за да открием, първо, благословението, осигурено за Божиите светии в Него, Който е възкресен от мъртвите и прославен отдясно на Бога; след това, като резултат от нашето благословение в Него като Глава, задължението, както и голямата привилегия, да бъдем подчинени на Него като наш Господ.
Можем да обърнем специално внимание на тези две мисли в тези последни дни от историята на църквата на земята, когато в своята отговорност тя очевидно се е провалила. Можем да благодарим на Бога, че в тези дни на слабост и провал същата благодат и ръководство са на разположение за нас, както в ранните дни на църквата. Така е отворен път за победителя; тоест, за всеки, който ще се възползва от дадената благодат, за да се наслади на благословенията и да отговори на задълженията.
Унижение и възвисяване: Йосиф като предобраз на Христос
Когато прочетете стиховете в Битие 41, ще видите в Йосиф типично това, което имаме реално в Христос. Както при Господ Исус, така и при Йосиф, унижението и отхвърлянето предшестваха възвисяването. Йосиф дойде, изпратен от баща си, за да попита за благосъстоянието на братята си, но беше посрещнат с тяхната омраза и продаден от тях в Египет.
Духът Божий записва, че с Йосиф три неща слязоха в Египет: подправки, балсам и смирна. Виждаме красотата на това само когато с вяра гледаме на Този, Който е по-велик от Йосиф. Подправките със сигурност ни говорят за аромата на съвършения живот на Господ Исус. Той винаги вършеше нещата, които бяха угодни на Отца и които можеха да бъдат напълно оценени само от Отца. Балсамът изобразяваше изцелителната сила и благодат, предлагани на човека и достъпни за всеки нуждаещ се. Смирната изобразяваше скръбта, която винаги беше Негов дял тук долу като „Човек на скърби“ в свят на грях и мъка. Така, в предобраза, виждаме, че ако Йосиф е изпратен в Египет, благословението трябва да отиде с него. Докато братята му не дойдат там, където е той, тяхната история е история на провал и глад. Мислите ни се връщат към Матей 23:38–39, където виждаме Господ Исус, отхвърлен от Своя земен народ, напускащ храма за последен път, и чуваме как Той казва: „Ето, домът ви се оставя пуст; защото ви казвам, няма да Ме видите отсега нататък, докато не кажете: Благословен е Този, Който идва в името Господне.“ В пасажа, който прочетохме, в глава 12, фарисеите се съветваха да Го унищожат, докато Сам Той (сега в уединение) продължаваше Своите добри дела, и Бог канеше онези, които имаха уши да чуят и помазани очи, да видят красотата на Неговия Слуга, в Когото душата Му се наслаждаваше. подправките със сигурност ни говорят за аромата на съвършения живот на Господ Исус. Той винаги вършеше нещата, които бяха угодни на Отца и които можеха да бъдат напълно оценени само от Отца. Балсамът изобразяваше изцелителната сила и благодат, предлагани на човека и достъпни за всеки нуждаещ се. Смирната изобразяваше скръбта, която винаги беше Негов дял тук долу като „Човек на скърби“ в свят на грях и мъка. Така, в предобраза, виждаме, че ако Йосиф е изпратен в Египет, благословението трябва да отиде с него. Докато братята му не дойдат там, където е той, тяхната история е история на провал и глад. Мислите ни се връщат към Матей 23:38–39, където виждаме Господ Исус, отхвърлен от Своя земен народ, напускащ храма за последен път, и чуваме как Той казва: „Ето, домът ви се оставя пуст; защото ви казвам, няма да Ме видите отсега нататък, докато не кажете: Благословен е Този, Който идва в името Господне.“ В пасажа, който прочетохме, в глава 12, фарисеите се съветваха да Го унищожат, докато Сам Той (сега в уединение) продължаваше Своите добри дела, и Бог канеше онези, които имаха уши да чуят и помазани очи, да видят красотата на Неговия Слуга, в Когото душата Му се наслаждаваше.
Пасажът от Исая 42, цитиран в Матей 12, завършва с думите: „В Него ще се надяват езичниците.“ В стих 37 от нашата глава в Битие четем: „Нещото беше добро в очите на фараона и в очите на неговите слуги.“ Тези думи показват, че сърцата ни трябва да бъдат заети с Този, Който винаги е бил Божието наслаждение, и че Този, Който беше отхвърлен и разпнат тук, е бил направен Господ и Христос. На Йосиф фараонът се обръща с думите:
„Ти ще бъдеш над моя дом и според твоята дума целият ми народ ще се регулира.“ Йосиф не беше само мечтател на сънища, той беше и тълкувател на сънища и изпълнител на тях. Мислех, че думите „Ти ще бъдеш над моя дом“ могат да бъдат разгледани в светлината на истината, представена ни във 2 Коринтяни. Нашите сърца там намират покой, като са заети със Сина Божий, Исус Христос, в Когото всички Божии обещания са вечно потвърдени.
В Псалм 36 четем: „Те ще се насищат изобилно с тлъстината на Твоя дом; и Ти ще ги напоиш от реката на Твоите наслади.“ Чрез изкупителното дело, извършено на Кръста, Бог сега може да благослови човека според Своята собствена цел и благодат. Мястото на Христос в славата е образец и залог за всички, които Му се доверяват. Разбира се, винаги трябва да помним, че във всичко Той трябва да има превъзходство. Божият Дух, Който обитава във всеки вярващ, е помазанието, печатът и залогът на всички наши благословения. В Ефесяни 3 намираме апостола да казва: „На мене, който съм по-малък от най-малкия от всички светии, е дадена тази благодат да проповядвам сред езичниците неизследимите богатства на Христос.“ Евангелието на Славата, тогава, както е поверено на Павел, ни представя по специален начин Божиите мисли за благословение за всички, които вярват в Неговия Син през този настоящ ден на благодат. Вярващите са благословени с всички духовни благословения в небесните места в Христос.
Главенството на Христос
Главенството на Христос се разглежда в различни аспекти в Писанието: 1 Коринтяни 11:3; Ефесяни 1:10, 22; Колосяни 1:18; 2:10. Изглежда, че основната мисъл е произходът. Независимо дали става дума за светиите днес, или за изкупеното творение в идния ден, всички трябва да произлизат от и да приемат характер от Този, Който е Глава. Но ако чрез суверенна благодат всички наши благословения са вечно осигурени в нашата възкръснала и възвишена Глава, има и настоящи задължения, които лежат върху нас като резултат от това, че тези благословения са наши.
Господството на Христос
Това ни води до втората част от нашия стих в Битие 41: „Според твоята дума целият ми народ ще се управлява.“ Не можем ли да приложим тези думи към основното учение на 1 Коринтяни, където Господството на Христос е изявено пред нас? Светът е изразил своята мисъл за Божия Син с думите: „Махнете Го, разпънете Го.“ Бог е дал Своя отговор на това, като Го е направил Господ и Христос. Намираме го заявено в Деяния 10:36: „Той е Господ на всички.“ Това все още не е публично проявено.
В отношение към вярващите индивидуално
Можем накратко да разгледаме Господството на Христос в троен аспект. Първо, по отношение на вярващите индивидуално, както е в 1 Коринтяни 6:
„Вие не сте свои, защото сте купени с цена; затова прославете Бога в тялото си.“ Тялото е за Господа и Господ е за тялото. Добре е да спрем тук и да се предизвикаме по този начин: „Дали Господ Исус, Този, Когото светът отхвърля, Този, в чиито ръце Бог е предал всичко, контролира и ръководи мен във всеки детайл от живота ми?“ Неговите претенции към нас са претенции на любов. Нека винаги казваме от сърце: „Господи, ние сме Твои, Твоите претенции признаваме.“ В колективната сфера
Второ, имаме колективната сфера, където Неговото Господство трябва да се поддържа в 1 Коринтяни 12 и 14. В големия дом на изповедта виждаме навсякъде човешка организация. Докато Господното име се изповядва, Божието слово и божественият ред, изложени в него, се игнорират или отхвърлят. Има ли тогава възможност да Му се отстъпят Неговите права по този колективен начин? Разбира се, че има. Инструкциите, дадени в 1 Коринтяни 12, са задължителни за нас днес, въпреки външния разпад на църквата. Това със сигурност е било предвидено от Господ Исус, когато Той обеща, че
„Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз сред тях.“ Ако е имало провал и ако има малко сила, със сигурност все още има отворена врата за вярност. Новата колесница, изобразяваща човешкото устройство, може да бъде толерирана сред филистимците, но не и сред Божия народ. Вижте 1 Царе 6:7 и 2 Царе 6:3–7. Пълният обхват на Неговото Господство
Накрая, пълният обхват на Господството на Христос ще се прояви, когато Той унищожи всяко началство, власт и сила и предаде царството на Бога, дори на Отца, за да бъде Бог всичко във всичко, както виждаме в 1 Коринтяни 15. Нека чрез благодат, докато чакаме Неговото идване, да се радваме на благословенията, които Той е спечелил за нас, и с радост да признаваме Неговите претенции към нас във всяка сфера, казвайки от сърцата си:—
Теб почитаме, Теб се покоряваме,
Признаваме Те за Господ и Христос завинаги.
