Спомняте си, че в момента, когато Христос беше кръстен в Йордан, Светият Дух слезе върху Него като гълъб, този символ на чистота и нежност, не като „огън“, а като гълъб. Гълъбът беше намерил, така да се каже, място за почивка. Спомняте си също, че когато Ной изпрати гълъба от своя ковчег, той го изпрати два пъти и той се върна. И защо? Защото нямаше нищо на водата освен мърша, и нямаше място за почивка за краката на гълъба. Накрая, на третия път, гълъбът намери нещо над водата като място за почивка; в сцена на възкресение тя намери място да почине краката си.
И дълго време Светият Дух се носеше над този свят, преди да намери място за почивка. Накрая Той дойде във фигурата на гълъб върху Исус. Светият Дух се носеше над света четири хиляди дълги години, и какво видя? Морална мърша навсякъде! Забележете го, преценете го, оспорете го, ако искате! Той не беше видял нищо освен морална мърша. Какво имате предвид, може да попитате, под морална мърша? Това, което е мъртво, обидно и годно само за чистач. Той видя човека, всеки човек, в истинското му състояние на грях, както Бог го вижда.
Грехът беше навсякъде; но най-накрая идва моментът, когато безгрешен, свят Човек се появява на тази сцена, и Светият Дух слиза върху Него като гълъб. Най-накрая небесният Гълъб е намерил място за почивка в този свят на грях. Ах, това беше чуден момент. Защо Той не почиваше върху други? Имаше, виждате ли, грях навсякъде. Изкуплението не беше извършено. Но най-накрая идва Един, върху Когото Той може да почива, по силата на това, което Той беше в Своята Личност, безгрешен, Светият Божий, и върху Него Светият Дух слиза, като гълъб, и остава върху Него.
