Сега трябва да разгледаме още едно от ужасните последствия от греха.
Грехът е направил човека безсилен. Не само сме попаднали в робство на греха (както видяхме, когато разглеждахме изкуплението), но сме напълно безсилни да угодим или да служим на Бога. Все пак творението винаги (в своите граници) трябва съвършено да служи на своя Създател.
Така че трябва да имаме сила както да ни избави от вътрешната парализа, породена от греха, така и да ни даде възможност правилно да преминаваме през външни обстоятелства, служейки на Божията воля. Тази сила получаваме чрез обитаването на Божия Дух.
Обещанието за силата на Светия Дух
Нещо по-малко можеше да бъде достатъчно, но Бог чудно ни даде Своя Свети Дух. Когато възкръсналият Христос се готвеше да се върне в слава, Той каза на Своите ученици: „Ще приемете сила, когато Светият Дух дойде върху вас, и ще бъдете Мои свидетели“ (Деяния 1:8). Както се вижда в Деяния 2, това обещание беше изпълнено 10 дни по-късно, на Петдесетница.
Видяхме, че Езекиил 36, 37 пророкуват за делото на новото раждане и оживяване, което ще бъде извършено в остатъка от Израел в бъдещ ден, за да ги подготви за хилядолетно благословение. И двете глави споменават и дара на Светия Дух: „Ще вложа Духа Си във вас и ще ви направя да ходите в Моите наредби, и ще пазите Моите постановления, и ще ги изпълнявате (36:27)… и ще вложа Духа Си във вас, и ще живеете“ (37:14). В резултат на това ще има духовен живот в Израел, който ще се изразява в активно послушание на Божията воля. Те ще искат да правят това, което Бог нареди. Същото е предсказано в края на Йоил 2, което Петър цитира на Петдесетница, казвайки, че това, което току-що се е случило сред тях, е пример за това, което Йоил е предсказал.
Въпреки това, дарът на Светия Дух на Петдесетница имаше пълнота и постоянство, които никога не са били предвидени в старозаветни времена. Новото раждане се произвежда от Светия Дух и ни дава нова природа, която е дух по своя присъщ, основен характер (Йоан 3:6).
Това, което се произвежда от действието на Светия Дух, участва в Неговата собствена природа. Но новото раждане трябва да се разграничава от обитаването на Светия Дух в хора, които вече са новородени, което се случи на Петдесетница. Също така отбележете, че силата е свързана с личното обитаване на Светия Дух в тялото на вярващия, а не с новата природа, произведена от Светия Дух. Вижте Римляни 7:7-8:4.
Избавление от вътрешна парализа
В Римляни 7 виждаме преживяването на новороден човек, тъй като той има „вътрешния човек (който) се наслаждава на Божия закон“ (ст. 22). Следователно той желае доброто, но открива, че не може да го практикува. Едва когато намери Избавителя в „Исус Христос, нашия Господ“ (ст. 25) и познае „закона (контрола) на Духа на живота в Христос Исус“ (8:2), той има силата да преодолее „закона (контрола) на греха и смъртта“ (8:2) и да изпълни нещата, които законът праведно изискваше (8:4). Избавителната сила се намира само в Христос и в Неговия Свети Дух.
Горните стихове ни показват силата, която ни избавя от вътрешната парализа, която грехът предизвиква. Това избавление трябва да дойде, преди да можем да бъдем белязани със сила в свидетелство за нашия възкръснал Господ. Вижте Деяния 1:8 и Лука 24:49. Трябва да помним, че дори като светии, ние нямаме присъща сила.
По-скоро, цялата сила за нас идва в личността на Светия Дух, Който ни е даден. Единадесетте мъже, на които възкръсналият Господ говори в Лука 24:49, бяха апостоли, върху които по-късно беше изградена основата на Църквата. Преди това в тях имаше мощно дело на Светия Дух и в продължение на повече от три години те бяха специално наставлявани от Самия Господ. И все пак нито едно от тези неща не им даде сила. Колкото и да бяха нетърпеливи да започнат своето велико дело на свидетелство, те не можеха да го направят, докато Самият Свети Дух не им беше даден да обитава в тях. Дотогава те изобщо не свидетелстваха за възкръсналия Господ. Но веднага след обитаването на Духа, устата им се отвориха с големи и чудесни резултати.
Обитаването и изпълването със Светия Дух
На Петдесетница учениците не само бяха обитавани от Светия Дух, но и бяха изпълнени с Него (Деяния 2:4). Да бъдеш изпълнен със Светия Дух означава, че вярващият не позволява никаква сила да бъде активна в него, за да се противопоставя или възпрепятства силата на Духа. Това изпълване с Духа не е постоянно, както е Неговото обитаване, защото Петър отново беше изпълнен с Духа в Деяния 4:8 и отново в Деяния 4:31. Когато Светият Дух така изпълва вярващия, плътта (старата природа) на вярващия е осъдена и утихнала. Тогава силата на Духа е неустоима. Стефан илюстрира това. Изпълнен със Светия Дух, той беше „пълен с вяра и сила“ и опонентите му „не можеха да се противопоставят на мъдростта и Духа, с които говореше“ (Деяния 6:8-10). Неспособни да му се противопоставят с думи, те станаха насилствени и го убиха с камъни, като по този начин унищожиха „храма“ на Светия Дух.
Историята на ранната Църква, както е записана в Деяния, показва, че изпълването със Светия Дух се е случвало само от време на време, дори и с апостолите. Въпреки това, всички християни сега са призовани в Ефесяни 5:18 да „бъдат изпълнени с Духа“, и това е изненадващо противопоставено на това да бъдеш „пиян с вино“. Когато виното се пие в излишък, то поема контрол над човека и го извежда извън себе си. Такова действие е от Сатана и е зло. Въпреки това, Светият Дух също може напълно да контролира човек и да го изведе извън себе си, но по начин, който е божествен и добър. Тук в Ефесяни 5:18, много доброто е противопоставено на много злото. Така че, ако някой е изпълнен с Духа, тогава очевидно всичко, което не е Той и от Него, е изключено. Няма място за други неща.
Пречки пред силата на Духа
Именно тези други неща (които толкова често изпълват мислите ни и изразходват времето и енергията ни) ни пречат да имаме силата, която желаем за свидетелство и служение. Тези други неща не са просто зли неща, а многото тривиални и безполезни неща, в които толкова често се замесваме. Затова четем: „Не оскърбявайте Светия Божи Дух“ (Ефесяни 4:30). Ако Го оскърбяваме, не губим Неговото обитаващо присъствие, защото стихът продължава: „чрез Когото сте запечатани за деня на изкуплението.“ Въпреки това, докато продължаваме да Го оскърбяваме, губим много от ползите от Неговото присъствие, като духовна сила и духовна радост. Някои от нещата, които Го оскърбяват, са злоба, горчивина, гняв, ярост, шум и злословие (ст. 31). Тъй като тези неща толкова често се виждат в нас, чудно е, че Неговата сила изобщо се проявява!
Силата на Светия Дух в служението на Павел
Апостол Павел беше призован и спасен, за да може да бъде пример за нас (1 Тимотей 1:16). Затова можем да видим как Светият Дух трябва да работи в нас, като погледнем как силата на Светия Дух е работила в живота на Павел в служение и свидетелство. Неговото служение имаше изключителен обхват. В рамките на около 25 години той е евангелизирал хора на стотици хиляди квадратни мили, пътувайки пеша с от време на време пътуване с кораб или на животно. Наистина чудотворен подвиг! Това беше възможно само защото беше енергизиран от Светия Дух.
Простота на проповядването
1 Коринтяни 2:1-5 показва простотата на неговото проповядване. Всички чисто човешки украшения бяха отхвърлени, за да може централният факт на Христовия кръст да бъде по-ясно разкрит. Неговото проповядване беше белязано от „доказателство на (Светия) Дух и на сила“, така че вярата на тези, които приеха неговото послание, да не се основава на „човешка мъдрост, а на Божия сила“.
Животворна сила
2 Коринтяни 3:1-6 и 4:1-7 ни показват животворната сила на служението на Павел. Неговите новообърнати бяха „посланието (писмото) на Христос… написано… с Духа на живия Бог“, защото „Духът дава живот“. И животът, и светлината са свързани в този пасаж, защото Павел казва: „светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос [свети чрез] глинени съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.“
Духовни оръжия
2 Коринтяни 10:1-6 и Ефесяни 6:12-18 ни показват силата и нуждата от духовни оръжия в агресивните конфликти на Евангелието. Сатанинските сили са се укрепили в човешките умове и са образували крепости на човешки разсъждения и възвишени мисли, които могат да бъдат съборени само от духовните оръжия на Светия Дух.
Духовни плодове
1 Солунци 1 и 2 ни дават прекрасна картина на духовните плодове, видени в живота и характерите на новите вярващи, когато Евангелието идва „не… само със слово, но и със сила, и със Светия Дух, и с голяма увереност“ (1:5). Докато служеха на живия и истински Бог и чакаха Неговия Син от небето, солунските вярващи бяха последователи на Господа, примери за други вярващи и проповедници на Словото, което ги беше спасило.
Издръжливост и любов
Накрая, 2 Тимотей 1 показва Светия Дух като сила за издръжливост и за любов – Духът се характеризира с „дух… на сила, и на любов, и на здрав разум“ (ст. 7), така че вярващият е способен да бъде „участник в страданията на Евангелието според Божията сила“ (ст. 8). Вярващият също така е способен да „пази чрез Светия Дух, Който живее в нас“ доброто съкровище на истината, което му е поверено (ст. 14).
Както виждаме от гореизложеното, можем наистина да кажем, че Божият дар на Светия Дух, както и Неговият дар на Неговия Син, са и двата неизказани (2 Коринтяни 9:15).
Чудеса и проявление на Божията сила
Сега, някои хора вярват, че тъй като Бог е непроменлив и тъй като силата на Светия Дух в началото на християнството е била много голяма и е била проявена в знамения и чудеса, всичко това трябва да се вижда и днес. Бог наистина е непроменлив, но това не означава, че Той не може да променя начина, по който се отнася с хората, според Своята мъдрост, за да посрещне променящите се ситуации. Той е правил това в миналото.
Проявлението на Неговата сила в чудеса никога не е било постоянно. Всъщност чудеса са били наблюдавани само три пъти в историята на човечеството (които обхващат общо около 300 години, бел. ред.). Чудесата са били наблюдавани за първи път, когато Бог, чрез Моисей, се е намесил, за да изведе Израел от Египет и в Палестина и да започне системата на Закона. Чудесата са били наблюдавани след около 500 години, когато Бог се е намесил чрез Илия и Елисей, за да призове Израел към нарушеното право и да свидетелства за Своята доброта. Чудеса не са били наблюдавани още 900 години, докато Бог не се е намесил в Христос и малко след това е формирал Църквата чрез апостолите. Почти никакви чудеса не са били извършвани по друго време. „Йоан (Кръстител) не извърши никакво чудо“ (Йоан 10:41). Той е живял точно преди да започне третото голямо чудотворно време във връзка с Христос.
Противно на общоприетото схващане, тези чудотворни знамения всъщност не бяха голямо проявление на Божията сила, тъй като бяха ефективни само за земята, за времето. Например, в Деяния 9, Еней беше изцелен, а Дора беше възкресена от мъртвите, но и двамата умряха няколко години по-късно и чудесата бяха сякаш никога не са се случвали. Но Деяния 9 започва с обръщането на Савел от Тарс. Неговите спътници бяха безмълвни от изумление, въпреки че не разбираха чудото. Разбира се, това беше голямо духовно чудо, което все още засяга целия свят.
Всъщност всяко истинско обръщане е чудо, което остава за вечността, и тези велики чудеса се случват ежедневно. Съвременно проповядване и липса на сила
Проповядването на Павел показваше силата на Светия Дух. За съжаление, не можем да говорим за повечето съвременни проповеди по този начин. Факт е, че голяма част от съвременното проповядване се характеризира с точно онези неща, които Павел избягваше, за да може неговото проповядване да бъде в силата на Светия Дух. Той се отказа от всякаква нечестност, включително измамно боравене с Божието Слово (2 Коринтяни 4:2), както и от така наречените уважавани неща като превъзходство на речта и човешка мъдрост (1 Коринтяни 2:1-5).
И все пак, дори когато Словото се проповядва вярно днес, без да се прибягва до човешки методи, все още изглежда, че липсва сила. Ефесяни 4:30 и 1 Солунци 5:19 могат да ни помогнат да разберем защо. Често Светият Дух е оскърбен от живота, поведението и отношението на служителя, и следователно има малко плод в това, което той прави. Дори когато това не е така, Светият Дух все още е оскърбен от общото ниско състояние сред християните. Освен това, Светият Дух е угасен (охладен) от въвеждането на човешка организация (както се вижда във всички деноминации днес, бел. ред.), която не позволява Неговото свободно действие сред Божия народ. Още повече, че има нарастващо неверие от страна на мнозина, които твърдят, че са Божии служители, така че те отричат и осмиват почти всяка истина, която са се заклели да поддържат. Така Светият Дух е оскърбен и угасен точно в средата на това, което се нарича християнска църква, и само този факт обяснява Неговото задържане на всяко голямо проявление на Неговата сила.
Въпреки това, Светият Дух все още работи и хората се обръщат и биват благословени, макар и Неговата работа да протича по по-тих и по-малко забележим начин, отколкото в ранните дни на апостолите.
Сила за победа в собствения ни живот
Силата за победа в собствения ни живот е също толкова важна, колкото и силата за служение. Можем да изпитаме сила за победа, като ходим по Духа (Галатяни 5:16). Ефесяни 1:13 казва, че Светият Дух ни е даден, когато сме повярвали в Евангелието за нашето спасение. При вярването, Светият Дух ни бележи (запечатва ни) като принадлежащи на Бога. Но след това ние трябва да ходим по Духа – Той трябва да бъде практическият и реален Източник и Енергия на нашия живот и дейности. Ходенето е една от първите ни дейности като бебе, затова Бог го използва като фигуративно изразяване за всички наши дейности. Нашите мисли, реч и действия трябва да бъдат под контрола на Светия Дух. Само тогава няма да изпълняваме желанията на плътта, нашата стара природа (Галатяни 5:17).
Светият Дух притежава възвисяваща сила, която е много по-голяма от низходящата тежест на плътта, и ние можем да изпитаме тази сила, ако ходим в Него. Прочетете цялата Галатяни 5:13-26.
Как да ходим в Духа
Как да ходим в Духа? Прочетете Галатяни 6:7-9. Ежедневният ни живот се състои от сеене и жънене, сякаш всеки ден излизаме с кошница със семена на всяко рамо. Можем да поставим едната ръка в кошницата на плътта и да сеем за плътта, или другата ръка в кошницата на Духа и да сеем за Духа. С други думи, можем да се поддадем и да правим неща, които просто задоволяват плътта, или можем да се отдадем на нещата на Светия Дух и да сеем семена, които ще бъдат плодотворни за Божия слава.
Бог не прави това за нас. Ние го правим сами! През целия ден правим едното или другото. В коя кошница постоянно поставяте ръката си?
Тайната на ходенето в Духа е решителният отказ от кошницата на плътта и решителното, активно използване на кошницата на Духа! Въпреки това, виждаме много християни, които са
