В този добре известен разказ Господ Исус първо призова Симон Петър и Андрей, а след това призова и Яков и Йоан. И в двата случая те оставиха риболовния си бизнес, за да последват Господа. Забележете обаче, Писанието не казва, че те са оставили риболовния си бизнес, за да станат ловци на хора. Вярно е, че Господ беше казал, че ще ги направи такива. Но какво казват стиховете? Те оставиха всичко, за да Го последват.
Защо посочваме тази разлика? Просто по тази причина, за да подчертаем обекта, който беше пред Петър и Андрей, и Яков и Йоан. Служението, улавянето на хора, не беше обектът пред тях. Самият Христос беше. Те Го последваха.
Можем да илюстрираме точката, която се опитваме да направим, като разгледаме разликата в двата разказа за служението на Марта в Лука 10 и Йоан 12. В Лука 10 самото служение беше фокусът на Марта и затова тя стана „загрижена и обезпокоена за много неща.“ Тя дори започна да се оплаква, че сестра й не служи така, както тя смяташе, че трябва! Но в Йоан 12 самият Господ беше нейният обект и всичко беше за Негова слава. Тук нямаше оплаквания за други, а по-скоро нейното служение перфектно допълваше служението на другите.
Разбира се, осъзнаваме, че повечето не са призовани да напуснат работа, дом или семейство, за да служат на Господа. Но всички ние сме призовани да Му служим при каквито и да е обстоятелства, в които Той ни е поставил. Всички ние сме слуги, които трябва да се занимават, докато Той дойде (Лука 19:13).
Нека Господ даде благодат на всички нас, така че при каквото и служение Той да ни даде да вършим, Самият Той да бъде нашият обект и нашето желание да бъде да Го прославяме.
