Думата „скверен“ може да се преведе като „безбожен или светски човек“. Светскостта е враг на благочестието. Знаем, че християнинът има три основни врага: света, плътта и дявола. Често се посочва, че плътта се бори срещу Духа (Гал. 5:17), докато дяволът е в пряка опозиция на Господ Исус Христос, а световната система се противопоставя на праведността на Отца. Яков ни напомня, „че приятелството със света е вражда с Бога“ и продължава да казва, че „който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Як. 4:4). Възрастният апостол Йоан би добавил: „Не обичайте света, нито нещата в света. Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него“ (1 Йоан 2:15).
Важно е да разберем, че светскостта не е толкова свързана с нашите дейности – какво правим и къде го правим – колкото с нашите нагласи. Възможно е един християнин да стои далеч от съмнителни забавления и съмнителни места и все пак да обича света. Светскостта е по-скоро въпрос на сърцето, което влияе на нашите привързаности и способности. Тя влияе на сърцето ни във връзка с нашия отговор на Божията любов и влияе на нашите способности да се подчиняваме на Божията воля. В областта на благочестието също помага да си спомним, че този свят в момента, но временно, е под властта на нечестивия (Еф. 2:2, 6:12; Йоан 12:31, 14:30, 16:11). Като вярващи в Христос, „светът е разпънат за мен, и аз за света“ (Гал. 6:14), и ние трябва да се пазим „неосквернени от света“ (Як. 1:27).
Всичко това, за да кажа, че светскостта е враг на благочестието! Лекарството е да помним, че сме родени отгоре, небето е нашият дом и имаме славен обект, върху който да насочим привързаностите си!
