„За нас се роди дете, даде ни се Син“
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде.“ —Исая 9:6 JND „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, роден от жена, роден под закона.“ —Галатяни 4:4 „И знаем, че Божият Син е дошъл.“ —1 Йоан 5:20
Колко прекрасно е, че Този, Който е вечно Бог Син, е дошъл в този свят и е станал Човек. Ние наричаме това „въплъщението“. Бог е станал Човек: „И Словото стана плът и обитаваше между нас“ (Йоан 1:14).
Понякога, особено през декември, когато проповедниците говорят за въплъщението, те поставят такъв акцент върху човешката природа на нашия Господ, че почти рискуват да отрекат Неговата божественост. Един по-възрастен брат в Христос научи мнозина от нас на следната поговорка, която авторът е намерил за полезна:
Той никога не престана да бъде това, което винаги е бил, Когато стана това, което никога преди не е бил.
Господ Исус винаги е бил Бог и Той продължи да бъде Бог след въплъщението. Той стана Човек, което никога преди не е бил. Бог и Човек в една благословена личност! Това е голяма тайна, която не можем напълно да обясним или разберем. Ние сме призовани само да вярваме в нея!
Три велики Божии атрибута
В Псалм 139 са споменати три велики Божии атрибута. И трите се виждат в Господ Исус. Те са:
- Всезнание – Той знае всичко. Например, Господ Исус знае мислите на хората, дори „злите неща“ на сърцето (Матей 9:4). Той знаеше всичко за характера на Натанаил, преди той да дойде при Исус (Йоан 1:46-48) и, по-късно, разговора на Петър със събирачите на данъци (Матей 17:24-25).
- Вездесъщие – Той е навсякъде. В разговора на Господа с Никодим, Исус говори за Себе Си: „И никой не се е възнесъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, Човешкият Син, Който е на небето“ (Йоан 3:13). Забележете, че докато Той говореше с Никодим, Той можеше да говори за Себе Си като за „на небето“. Той все още е вездесъщ като Бог.
- Всемогъщество – Той е всемогъщ. Кой би могъл да успокои буря, освен Бог (Марк 4:35-41)? Силата, която Господ Исус прояви над смъртта, независимо дали при възкресяването на други или на Себе Си (Римляни 1:4; Матей 9:18-26; Лука 7:11-17; Йоан 10:17), показва, че Той е Бог. Той е Божият Син.
- Притежаващ човешки атрибути В същото време не бихме подценили Неговата човешка природа. Исус стана истински Човек без грях. Той беше послушен на Своя Отец (Филипяни 2:8). Синът беше зависим от Своя Отец и беше човек на молитва (Марк 1:35; Лука 3:21, 5:16, 6:12, 9:18, 22:41-45). Господ знаеше какво е да си гладен (Матей 4:2) и жаден (Йоан 4:7, 19:28). Той се събуждаше сутрин, за да чуе като наставен (Исая 50:4), за да има дума навреме за онези, които бяха уморени – нещо, което Той също беше преживял (Йоан 4:6).
Отново казваме, че това е голяма тайна! Нека не използваме Неговата истинска божественост, за да отричаме Неговата истинска човешка природа (без грях), или обратното, а да вярваме и в двете и да се покланяме! Дръжте се за това, което казват Писанията!
Старозаветно пророчество
Разгледайте някои пророчества, които предсказват Неговото първо идване. Първото обещание беше за Семето на жената, което ще смаже главата на змията, но чиято пета ще бъде наранена (Битие 3:15). От момента след грехопадението, Адам и Ева и техните потомци са имали надежда за идващ Избавител. Те също знаеха, че Този ще трябва да страда: Неговата пета ще бъде смазана.
В Исая 7 Йехова даде обещание на Давидовия дом, че „Сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил (ст. 14 KJV). „Емануил“ означава „Бог е с нас“. Този стих ни казва как този идващ Избавител, по-късно наричан Месията на Израел, ще дойде в този свят. Той ще се роди от девица, нещо, което никога преди не се е случвало!
В Исая 9 е дадено още едно прекрасно пророчество: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде“ (ст. 6). Детето ще се роди от девицата, но Синът ще бъде даден. Новият Завет потвърждава и двете истини. Детето се роди, както е потвърдено от Матей 1:18,25. Първо Йоан 4:14 свидетелства, че Синът беше даден, защото „Отец изпрати Сина да бъде Спасител на света.“
В Михей 5 ни е дадено самото място, където ще се роди идващият избавител и Месия. „А ти, Витлееме Ефрато... от тебе ще излезе за Мене Този, Който ще бъде Владетел в Израел: Чиито изходи са от древността, от дните на вечността“ (ст. 2 JND).
Осия 11:1 ни казва, че Бог ще призове Своя Син „от Египет“. Изпълнението на това е дадено в Матей 2:19-21, когато Йосиф, Мария и малкото Дете се завърнаха от Египет.
Изпълнението на времето
Видяхме, че Старият Завет пророкува за идващия Христос, или Месия. От Адам и Ева през многото изминали години, това беше надеждата на всички, които вярваха в Бога. Тогава, 40 века след като беше дадено първото обещание, Божият Христос се яви в този свят. В изпълнението на времето Бог изпрати Своя Син, роден от жена, роден под закона (Галатяни 4:4). Отец изпрати Сина да бъде Спасител не само на евреите, но и на света (1 Йоан 4:14). Той е дошъл!
Какво означава, че Той дойде в изпълнението на времето? Всеки читател на Стария Завет може да види, че нашият Бог изпита човека по много различни начини, за да види дали падналият човек може да се възстанови сам. Преди потопа човечеството беше оставено на себе си и на собствената си съвест. Четем, че насилието и покварата изпълниха земята (Битие 6:5,11). Така че съвестта не можеше да помогне на човека.
След това четем, че след потопа, в Ной, Бог установи човешко управление. Помогна ли това на човека да се върне към Бога? Не, самият Ной се напи и не можа да управлява себе си. Човекът също се опита да построи кула във Вавилон. Вместо да се стреми да възвиси Бога, човекът искаше да възвиси себе си (Битие 11:4). Това, според пророчеството, ще бъде характерът на различните хора, които ще участват в управлението по време на скръбта (виж Даниил 11:36; Откровение 13:6,14).
След това четем, че Бог призова Авраам от Ур Халдейски и му даде обещания. Неговият внук Яков трябваше да изповяда: „Не съм достоен за най-малката от всички [Твои] милости и от [Твоята] истина (Битие 32:10 KJV). След това дойде законът на Моисей, и Новият Завет ни уверява, че чрез делата на закона никой човек няма да бъде оправдан пред Бога (Римляни 3:20).
Следователно, независимо дали под съвест, управление, обещание или закон, беше напълно доказано, че човек не може да бъде възстановен пред Бога сам. Ако човечеството трябваше да бъде примирено с Бога, Сам Бог трябваше да действа. Така че, изпълнението на времето е, когато нямаше друга надежда за човечеството, освен че Бог ще изпрати Своя Син!
Разказът в Матей
Евангелието на Матей ни представя Господ Исус като Цар, като започва с думите: „Книга на родословието на Исус Христос, Син на Давид, Син на Авраам“ (1:1 JND). Като Син на Давид, Той ще седне на престола. Като Син на Авраам, Той е „Да“ и „Амин“ на всички обещания (виж 2 Коринтяни 1:20). Воден от Светия Дух, Матей след това ни представя мъдреците, идващи от изток, за да почетат Родения Цар на евреите. Изглежда, че мъдреците са дошли от изток известно време след раждането на Господ Исус. Фактът, че Ирод е искал да убие всички мъжки деца на две години и по-малки, изглежда показва, че мъдреците не са били във Витлеем веднага след като Господ се е родил като Човек в този свят. Те не са срещнали Господа там, където е бил положен в яслите, но са влезли в къщата (Матей 2:11) – Йосиф и Мария са живеели в къща по времето, когато са дошли мъдреците.
Защо дойдоха, следвайки „Неговата звезда“ (ст. 2) на дългото пътуване до Йерусалим? Предполага се, че са дошли от района на Персия, където е живял Даниил. Даниил, разбира се, е бил един от мъдреците, или съветниците, във Вавилонската и по-късно Персийската империи.
В книгата на Даниил има редица препратки към идващия Месия. Той е Камъкът, отсечен без ръце (2:45) и като „Човешки Син... Му беше дадено владичество, и слава, и царство“ (ст. 13-14). Не знаем със сигурност, но може би това е бил пасаж, който ги е подтикнал да тръгнат на пътешествието си, за да намерят Царя на евреите. Забележете, че Писанието ни казва, че звездата, която са видели на Изток, ги е подтикнала да дойдат в Йерусалим и след това е била над къщата във Витлеем.
Когато пристигнали в къщата, където пребивавали Йосиф, Мария и малкият Исус, мъдреците поднесли своите дарове: злато, тамян и смирна (Матей 2:11). Всички тези три предмета говорят за славата на Господ Исус:
- Златото говори за Неговата божественост. Той е Бог, макар и сега проявен в плът. Както каза Исая: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде“ (9:6).
- Тамянът разказва за Неговия съвършен живот, който винаги е бил благоуханен за Неговия Отец. Господ с право каза: „Аз винаги върша това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Колко прекрасно е, че след 4000 години на смрадта на грешния човек пред Бога, имаше един благословен Човек, Който във всичко щеше да бъде благоуханен за Него!
- Смирната е показателна за Неговите страдания и смърт – тя мирише сладко, но вкусът й е много горчив. Животът на Господа, колкото и прекрасен да беше, не можеше да ни спаси. Той трябваше да понесе кръста, да понесе присъдата за нашите грехове и да отиде в смъртта. Той вкуси „смърт за всеки“ (Евреи 2:9).
- В самото начало на Неговия живот като Човек на земята, ние виждаме Неговата личност (златото), Неговия съвършен живот (тамяна) и Неговите страдания и смърт (смирната). Не е чудно, че мъдреците, когато Го намериха, „се зарадваха с твърде голяма радост“ (Матей 2:10). Занимаването с Христос дава радост дори сред изпитания и страдания. Нека всички ние бъдем все повече и повече заети с Него!
Евангелието от Лука
В Малахия 3:16-18 намираме малък остатък от евреи, които бяха верни на Господа, сред мнозина, които принасяха осквернени приноси (1:7-8) и които презираха Господното име (ст. 6). Когато започваме първите две глави от Евангелието на Лука, намираме, че все още имаше остатък, който ходеше с Господа и чакаше Божият Син да дойде. Захария, Елисавета, Йосиф, Мария, Симеон и Анна са назовани за нас. Имаше и други, защото Анна говореше на всички, които търсеха „изкупление в Йерусалим“ (2:38).
Евангелието от Лука подчертава истинската човешка природа на Господ Исус. Той е Човешкият Син. В съответствие с това, ни се дават много подробности за събитията, които съпътстваха Неговото раждане в този свят, включително подробности за Неговия предтеча: Йоан Кръстител. След раждането на Йоан, баща му Захария изрече пророческо слово, докато беше изпълнен със Светия Дух (1:67-79). В стихове 67-75 той говори за избавление от техните врагове, след това в стихове 76-79 Захария разказа за избавление от техните грехове. Скъпи читателю, знаеш ли чрез вяра, че греховете ти са простени? Това е една от причините, поради които Господ Исус дойде в света.
Около шест месеца след пророческите коментари, дадени от Захария, дойде благословеният Господ – Месията на евреите и Спасителят на света. Ние се наслаждаваме на записа на случилото се, като Лука 2:10-11: „И ангелът им каза: „Не бойте се, защото ето, аз ви възвестявам голяма радост, която ще бъде за всички хора; защото днес ви се роди Спасител в Давидовия град, Който е Христос Господ.“ Стиховете, обграждащи това велико събитие – Неговото идване и раждане – често се четат по Коледа, но те са достойни за нашето размишление през цялата година!
В Лука не четем за мъдреците, които посещават Господа в къщата. Вместо това, намираме овчарите, които идват да срещнат Господа веднага след като Той се е родил. Колко подходящо, тъй като Сам Господ дойде като Добрия Пастир, Който ще даде живота Си за Своите овце! Следвайки указанията на ангела, те пристигнаха, за да видят Господа скоро след като Той се е родил, лежащ в яслите. „Овчарите се върнаха, прославяйки и хвалейки Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано“ (ст. 20). Ако днес знаем, че Божият Син е дошъл в този свят, можем добре да разберем радостта и хвалението на овчарите. Нека се присъединим към тях в поклонение!
След това имаме разказа за това как Господ Исус е бил доведен в храма, за да бъде обрязан, „както е писано в закона Господен“ (ст. 23). Това ни показва, че Йосиф и Мария са били внимателни да се покоряват на Божието Слово. Нека се поучим от тях да ценим и да се покоряваме на цялото Слово, което имаме днес. Докато са били там, един човек на име Симеон се приближил и взел Господ Исус в ръцете си. Било му „божествено съобщено от Светия Дух, че няма да види смърт, преди да види Господния Христос“ (ст. 26), Който е Божият Месия. Симеон държал Господ Исус в ръцете си и казал: „Очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи; светлина за откровение на езичниците и слава на Твоя народ Израел“ (ст. 30-32). Колко прекрасно е, че той държал Божието спасение! Обещаното Семе на жената според Битие 3, Което е Детето и Синът от Исая 9, е дошло!
Нашият Бог и Отец е верен да изпълни Своите обещания. Скъпи читателю, ние можем да Му се доверим – ти доверяваш ли Му се?
