Колкото и благословено да е да видим премахването на греха, все пак това е благословение, което предизвиква сълзи, а не песен. Но когато виждаме не само греха премахнат, но и самите хора, които са съгрешили, доведени близо до Бога, доведени в Неговото благоволение, поставени пред престола като синове „приети във Възлюбения“, о, това е, което кара сърцето да пее от радост; и „радостта от Господа е нашата сила.“
Покажете ми безрадостен християнин и аз ще ви покажа безсилен християнин. Но този, който познава и се наслаждава на своето приемане във Възлюбения, този, който знае нещо за това какво е Христос за Бога, и знае, че дори такъв е той за Бога, такъв има тайната на мир, радост, сила, която може да поддържа сред изкушения и скръб, и да даде победа над смъртта и гроба.
