Йоан Кръстител обяви това дадено от Бога откровение, но мисълта за Господ Исус Христос, представен като агнец, „беше предопределена преди създаването на света“ (1 Петрово 1:18-20). Откровение 13:8 казва, че Той, като Агнец, е бил разглеждан като „заклан от създаването на света“. Тези скъпоценни истини показват Божието предзнание, Който е разположил историята от Битие 1 до Откровение 22.
Агнецът, представен от Авел
Човекът още не беше създаден, когато беше направен планът за жертвата на Агнеца, но виждаме, че Бог е знаел предварително, че Адам и Ева ще съгрешат. Затова щеше да е необходима жертва – тази на Божия Агнец. Той е Този, изобразен от приношението, представено на Господа от Авел, втория син на Адам и Ева. Евреи 11:4 казва: „С вяра Авел принесе на Бога по-добра жертва от Каин, чрез която получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелства за даровете му.“ Тя беше „по-добра“, защото жертвата беше агнец (Битие 4:2,4). Стихът в Евреи завършва с думите: „... И чрез нея той, макар и мъртъв, още говори.“ Това е така, защото неговото приношение говореше за Господ Исус и „кръвта на поръсване, която говори по-добри неща от тази на Авел“ (Евреи 12:24). За разлика от това, Каин, по-големият брат на Авел, принесе това, което беше от неговата воля и труд. Бог нямаше уважение към това приношение (Битие 4:4). Този „път на Каин“ (Юда 11) е пълно пренебрежение към истинския Божи път: Божия Агнец и Неговата пролята кръв.
Агнецът за Пасхата
В Изход 12:3-11 четем за пасхалното агне и как то трябваше да бъде принесено. То беше достатъчно за едно домакинство, без недостатък и мъжко от първата година. Убито по здрач, част от кръвта му трябваше да бъде поставена на горния праг и на двете странични стълбове на къщата, осигурявайки безопасност на първородните на Израел. В тези инструкции никога не четем за счупване на костите на агнето – нито пък тези на Господ Исус, както свидетелства Псалм 34:20 (виж Псалм 22:17, Йоан 19:33). Павел, пишейки на вярващите през нашия ден на благодат, написа: „Защото и нашият Пасхален Агнец, Христос, беше пожертван за нас“ (1 Коринтяни 5:7).
Агнецът, както е пророкувано от Исая
Исая писа за Господ Исус, предсказвайки последните Му часове преди да бъде разпънат: „Той беше угнетяван и Той беше измъчван, но не отвори устата Си; Той беше воден като агнец на клане, и като овца пред стригачите си е безмълвна, така Той не отвори устата Си“ (Исая 53:7). Това пророчество беше средство за спасение за един човек от Етиопия (Деяния 8:27-39).
По-късно в Исая 53 виждаме, че Господ не е направил нищо лошо, нито е имало „измама в устата Му“ (ст.9). Той беше направен „приношение за грях“ и щеше да „оправдае мнозина, защото Той ще понесе техните беззакония [грехове]“ (ст.10-11). Тези точки се намират и в Новия Завет. Петър каза, че Христос е безгрешен: „агнец без недостатък и без петно“ (1 Петрово 1:19). Павел писа: „[Бог] направи Този, Който не познаваше грях, да бъде грях за нас, за да станем ние Божия правда в Него“ (2 Коринтяни 5:21). Само като беше без грях, Той можеше да понесе „нашите грехове в собственото Си тяло на дървото“ (1 Петрово 2:24). Ако не беше безгрешен, Той не можеше да направи нищо за нас.
Агнецът в Откровение
Исус като Агнец е споменат 22 пъти в Откровение. Първото споменаване е Откровение 5:6, където намираме Агнеца в позиция на власт, а не кротък и страдащ за нашите грехове. Предходният стих казва, че Той е „Лъвът от Юдовото племе, Коренът Давидов“. Той „надделя да отвори свитъка“, описващ съдбите, които ще дойдат на земята. Защо? Защото Той купи този свят със собствената Си кръв – освен факта, че Той е Създателят (Евреи 1:2; Колосяни 1:16). Ето защо Той е изобразен в Откровение 5:6 като Агнец. Тогава апостол Йоан записа в стихове 11-12, че той, в Духа, „погледна и чу гласа на много ангели около престола, живите същества и старейшините; и броят им беше десет хиляди по десет хиляди, и хиляди по хиляди, които казваха със силен глас: „Достоен е Агнецът, Който беше заклан, да приеме сила и богатство и мъдрост и мощ и чест и слава и благословение!““
В Откровение 6 наблюдаваме Агнецът да отваря печатите и съдбите да започват, продължавайки до глава 19. В Откровение 7 ни е разказано за спасението на безбройно множество от много народи. Тези спасени, в стих 10, викат „със силен глас, казвайки: „Спасението принадлежи на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!““ За разлика от това, тези, които страдат от Божия съд, ще молят планините и скалите да паднат върху тях и да ги скрият „от лицето на Този, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца“ (Откровение 6:15). Господ Исус говори за това пророчески в Лука 23:30, когато беше воден към кръста.
В Откровение 14:1 Агнецът е видян „стоящ на планината Сион, и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които имат Неговото име и името на Отца Му, написано на челата им.“ По-късно, в глави 19 и 20, виждаме същата личност като Цар на царете и Господ на господарите, царуващ 1000 години, което затваря периода, наречен „време.“
Откровение 21 описва „светия Йерусалим“ (ст.10), слизащ от небето. Този град е наречен жената на Агнеца. Тук имаме „Господ Бог Всемогъщи и Агнецът“ като храм (ст.22) и стената на града, построена върху „дванадесет основи, и на тях бяха имената на дванадесетте апостоли на Агнеца“ (ст.14). Няма да има „нужда от слънце или от луна да светят в [града], защото Божията слава го осветяваше. Агнецът е неговата светлина“ (ст.23). Тогава, в Откровение 22 намираме Агнецът, който има част от Божия престол (ст.1,3).
Въпреки че има много други пасажи, които биха могли да бъдат разгледани, нека просто погледнем Откровение 21:27, което ни казва, че единствените хора, които ще се наслаждават на вечността с Господа, са „тези, които са записани в Книгата на живота на Агнеца“ – вярващите. Това са хората, които са спасени чрез Неговата смърт на кръста. Всички останали, чиито имена „не се намерят записани в Книгата на живота [ще бъдат] хвърлени в огненото езеро“ (Откровение 20:15). Нека „видим Божия Агнец, Който отнема греха на света!“
Вижте Агнеца, чиято скъпоценна кръв, извлечена от прободената Му страна, Имаше сила да сключи мир с Бога, нито да остави едно петно. Към Него тогава нека нашите песни се издигат, Който се наведе в благодат толкова ниско: Към Христос, Агнеца, Приятеля на грешника, нека текат непрестанни хвали. —Уилям Тротър (1818-1865)
