Въпрос: Каква е силата на израза „светлината на живота“ в текста.
„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12)?Стълбът от облак и огън, който е водил Израел през опасностите на пустинята до обетованата земя, е използван за илюстриране на тази велика поговорка, и до известна степен служи, но тук има повече от това. Няма светлина за никой човек освен в ИСУС, не сега на земята, а отдясно на Отца в небето; всичко останало е тъмнина. Слънцето свети за всички, така и светлината в лицето на Исус е за всички, но само тези, които следват и така „ходят в светлината“, са благословени от нея. Следването има голямо място в Евангелието на Йоан. Тези, които следваха своя Господ, разпознаха кой е Той, изпратеният от Бога, и се привързаха към Него. Петър изрече думите за всички тях, когато каза:
„Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.“Светлината е откровението на Бога в Неговия възлюбен Син, и няма истински живот за хората освен чрез тази светлина.
А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил (Йоан 17:3).
Светлината произвежда живота и животът се нуждае от светлината; Господ Исус е както Светлината, така и Животът. Той става незаменим за тези, в чиито сърца е засияла светлината; те Го обичат и зависят от Него, без Него не могат да направят нищо, Той е техният живот и Той е светлината на техния живот. Всичко това е включено в следването Му.
Първо светлината, а след това животът, както при първото сътворение; след това животът, ръководен и поддържан от светлината му. Краката са насочени по пътя към небесното наследство от светлината, която свети върху последователя, но съвестта, умът и сърцето са осветени, защото светлината свети в както и върху.
Защото Бог, Който е заповядал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос (2 Коринтяни 4:6).
Светлината поставя притежателя си в правилни отношения с обкръжението му, тя му позволява да вижда нещата в истинските им пропорции, изобличава фалшивото и е откровение на истинското; тя привлича душата напред към мястото, откъдето свети, което е целта на всички, които имат живот в Божия Син.
Животът би бил невъзможен без светлината. Радваме се, че имаме Сина, Който е както светлината, така и животът.
„В Него беше животът и животът беше светлината на човеците“, и следвайки Го, ние не ходим в тъмнина, защото Той е светлината на живота, който ни е дал.
