Краят на второто послание на Павел към коринтяните е нещо, което всеки вярващ трябва да обмисли. Колко лесно понякога преминаваме през стихове като това благословение, мислейки ги за относително маловажни или ненужни. Ние със сигурност вярваме, че те са вдъхновени, но някак си те се разглеждат (подсъзнателно) само като поетична, ако не и банална, пунктуация към основното послание.
Нека сега разгледаме благословението на Павел към неговите дисфункционални и раздразнителни, но все пак обичани и сега разкаяли се коринтяни. Първото нещо, което често е забелязвано, е, че това е тринитарно изявление. Това означава, че то ни разкрива, че Божеството е Троица. „Тринитарен“ не е дума, която Библията изрично използва, но е богословски термин, използван за описване на библейско откровение или истина. Бог е Едно Същество, от една същност или божествена природа, Който вечно съществува като три отделни Личности: Отец, Син и Свети Дух. Днешният стих ясно разкрива тази основополагаща истина, както и много други (напр. Мат. 28:19; Йоан 14:26; 1 Кор. 12:4–6; Еф. 2:18; 4:4–6; 1 Пет. 1:2).
Как сърцето на Павел преливаше от благодарност и дълбоко желание за тяхното (и нашето) благословение! Първо, „благодатта на Господ Исус Христос“. Да, ние познаваме благодатта на нашия Господ Исус: Той беше богат, но стана беден заради нас (2 Кор. 8:9), и Той умря за нашите грехове (1 Кор. 15:3)! Второ, това беше проявление на „любовта на Бога“ (Отец). Всъщност не можеше да има по-висш израз на Божията любов – Той даде най-доброто Си (1 Йоан 4:9). Трето, но по никакъв начин не и най-малкото, е „общението на Светия Дух“. Без божествения Помощник не бихме могли да знаем нищо от тези неща. Нека се радваме на тази прекрасна, славна тайна и на това, че този Бог е „ за нас “ (Рим. 8:31)!
