„За нас, които се спасяваме“, посланието на кръста е Божия сила. Но за останалата част от човечеството то е само глупост. Целият смисъл на кръста – смъртта на праведен Човек, изисквана от Божията праведност, безплатно опрощение за грешниците, отхвърлянето на естествения човек – са просто толкова много истини, които противоречат на човешкия разум. Ако, напротив, се предлагат чудеса и зрелищни дела, висок идеал заедно с морален кодекс, изискващ усилие – добре, това е видът религия, която не обижда никого. Е, всички мъдри, книжници, спорници, накратко силните интелекти на тази епоха и на всички епохи, са поставени под общо, плашещо заглавие: „онези, които погиват“ (ст. 18).
Факт е, че сред изкупените от Господа няма много мъдри, силни или благородни хора (ст. 26), защото за тях е по-трудно да станат „като малки деца“ (Мат. 18:3; 11:25). За да се прослави, Бог избира това, което е слабо, презряно и унижено, и християните са точно такива в очите на света. Но какво значение има тяхната собствена стойност, щом са в Христос и Той им е сметнат за сила, мъдрост и праведност, и освещение, и изкупление (1 Кор. 1:24, 30).
