„Защото вижте вашето призвание, братя, че не мнозина мъдри според плътта, не мнозина силни, не мнозина благородни са призвани. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните; и низките неща на света и презрените неща Бог избра, и несъществуващите неща, за да унищожи съществуващите, така че никаква плът да не се хвали в Неговото присъствие.“ (1 Коринтяни 1:26–28)
Това е около седмия път, когато Павел споменава думата „призовавам“ или „призвание“. Главата започва с това, че Павел описва себе си като „призван да бъде апостол“ (1:1). Той пише на вярващите в Коринт, които са „призовани“ (1:2). Думата църква – екклесия – означава „призовани“. Те бяха тези, които бяха „призовани светци“, което означава отделени (1:2). Те също бяха свързани и взаимозависими с всички, които на всяко място призовават името на нашия Господ Исус Христос.
Призванието на вярващия е изключително важно, въпреки че често губим от поглед неговото значение. В тази първа глава Павел ни напомня, че всеки християнин е призван да бъде свят (ст. 1–9). Ние сме били „призовани в общението на Неговия Син, Исус Христос нашия Господ“ (ст. 9–25). И ние сме призовани да прославяме Бога и Христос (ст. 26–31).
В днешния пасаж Павел ни призовава внимателно да разгледаме нашето призвание. Трябва да признаем, че Бог не ни е призовал заради това, което сме били – а въпреки това, което сме били! Ако Бог ни беше призовал въз основа на това кои сме или какво бихме могли да Му предложим, гордостта и арогантността бързо щяха да надделеят. Но Бог направи нещо различно – нещо, което само Той можеше да направи – така че само Той да получи славата за такъв милостив и любящ план за спасение.
Той е избрал глупавите неща на този свят, за да посрами мъдрите. Той е избрал слабите неща, за да посрами силните. Той е избрал низките и презрени неща – да, дори несъществуващите неща – за да унищожи съществуващите. Защо? За да „никаква плът да не се хвали в Неговото присъствие.“
Павел заключава:
„Но от Него вие сте в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога – и правда, и освещение, и изкупление – така че, както е писано: „Който се хвали, нека се хвали в Господа“ (1 Коринтяни 1:30–31).
Котва за днес
Няма място за човешка слава в присъствието на Бога. Не става въпрос за теб или мен – става въпрос за отдаване на цялата слава и хвала на Този, Който ни призова от тъмнината в Своята чудна светлина.
