Божията любов
ЗА НАС, КОИТО ВЯРВАМЕ
Божията любов е безкрайната красота и величие на многообразните (многобройни и разнообразни) Божии съвършенства. Тя е преплитането на всичко, което е Бог – Неговите атрибути и самата Му природа. Тя е изворът и източникът на всички Негови мотиви, цели, думи и дела.
Старият Завет споменава Божията любов много малко пъти, докато Новият Завет е изпълнен с препратки към нея – включително любовта на Отца, любовта на Сина и любовта на Светия Дух. И все пак и двата завета са пълни в изразите си на великата Божия любов.
Преди Бог да създаде човека, Бог го обичаше. Всъщност, това е самата причина, поради която Той изобщо създаде човека. От цялото Божие творение нищо друго не е създадено с капацитет за любов и общение като човека. Бог го създаде по Свой образ и по Свое подобие, за да се наслаждава, споделя и показва Своята любов.
Израз на Божията любов и грижа се вижда в начина, по който Бог създаде земята с всичко, от което човек някога би имал нужда за храна, наслада, лекарства (дори преди човек да съгреши) и много повече. Бог постави човека като глава и владетел над тази планета, което е проява на Неговата голяма любов към човека.
Дори когато човек съгреши, Бог не го изгони от градината гол, нито го изостави на живот в грях, смърт и вечно унищожение. По-скоро Бог направи кожени дрехи за Адам и жена му Ева, обличайки ги. Освен това, Божията любов беше допълнително демонстрирана, когато Бог позволи на човека, след като беше изял забранения плод, да умре, вместо да живее в това греховно състояние на болка, болест и страдание завинаги. В това беше благословение, че Бог запази човека от дървото на живота, след като той съгреши. Не само това, но веднага Бог обяви и Спасителя и Изкупителя, когато каза: „И ще поставя вражда между теб и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; Той ще смаже главата ти, а ти ще смажеш петата Му“ (Битие 3:15 JND). Това пророчество се изпълни на Голгота, където Исус Христос, нашият Господ, Спасител и Изкупител, в любов страда, проля кръв и умря на наше място.
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот (Йоан 3:16 KJV).
Затова разбираме, че Божията любов е всеобхватна любов. Бог обича всеки мъж, жена и дете безмерно. Кой може да достигне до извисяващата се височина, да измери неизмеримата дълбочина или да обгърне вечното пространство на Неговата любов? С какви думи ще бъде дефинирана? В какви везни може да бъде претеглена? Тя не може да бъде преброена, защото е безкрайна.
Кой може да обиди Бога достатъчно, така че Неговата любов да загуби силата си? Къде е потопът от вода, който може да угаси пламъка ѝ? Цялата вода на моретата и реките не може да угаси Божията любов.
Постави ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си; защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като гроба; нейните въглени са огнени въглени, които имат най-силен пламък. Много води не могат да угасят любовта, нито потопите могат да я удавят; ако човек даде цялото имущество на къщата си за любов, то ще бъде напълно презряно (Песен на песните 8:6-7).
Такава е Божията любов и такава е Неговата любов към нас, които вярваме.
