Неговата човечност е прекрасна
Прелестта на Христос се крие първо в Неговата съвършена човечност. Освен греха и злото естество, Той е едно с нас. Той растеше на ръст и благодат, трудеше се, плачеше, молеше се и обичаше. Той „беше изкушаван във всичко като нас, но без грях“ (Евреи 4:15).
Той не е далечна статуя на пиедестал, а живо, топло присъствие. Той нарича учениците Си по име, утешава ги и ги уверява в Своята любов. Неговото съвършенство сияе, не просто блести.
Неговата святост е прекрасна
Святостта на Исус е топла и приканваща, като роза или градина от теменужки. Той приема всички грешници – от Никодим, моралния и религиозен човек, до Мария Магдалина, освободена от седем демона (Йоан 3; Лука 8:2). Неговото присъствие очиства като чист поток, вливащ се в застоял басейн.
Неговото служение е прекрасно
Представете си Исус, който свиква събрание на фарисеи, за да планират масово служение. И все пак, Той влезе в живота смирено сред масите, казвайки:
„Аз съм сред вас като Този, Който служи“ (Лука 22:27), измивайки краката на учениците Си (Йоан 13:5).
Неговото съчувствие е прекрасно
Той беше „развълнуван от състрадание“ (Матей 9:36). Гладните, вдовицата, мъртвото дете, лудият – всички докоснаха сърцето Му. Гневът Му към фарисеите произтичаше от съчувствие към страдащите под тяхното сурово управление.
Неговата благодат засия, когато докосна отхвърления прокажен, възстановявайки човечността му с просто докосване.
Неговата нежност е прекрасна
Неговата нежност към грешниците е ненадмината. Никодим, страхувайки се да не загуби положението си, се приближи до Него през нощта (Йоан 3:2), но Исус не изрече нито една груба дума, за да го нарани. Когато спаси жената, хваната в прелюбодейство (Йоан 8:3-11), Той използва нежен термин за „жена“, същия, който използва, обръщайки се към собствената Си майка от кръста.
Неговото спокойствие е прекрасно
Характерът на Христос показва перфектен баланс. Неговата нежност никога не е слаба; Неговата смелост никога не е брутална. При ареста и съда Му – пред първосвещеника, Пилат и Ирод – Той понесе бруталност, без да загуби достойнство.
Неговата реч е прекрасна
При Якововия кладенец Исус говори търпеливо и вярно на самарянката, нежно разкривайки греха ѝ, без да нарани достойнството ѝ. Дори на кръста, докато Го подиграваха и приковаваха, Неговото спокойствие никога не се поколеба.
Намираш ли Го прекрасен?
Той понесе нашите грехове на дървото (1 Петрово 2:24). Той обещава вечен живот на всички, които вярват в Него (Йоан 6:47).
Приели ли сте този напълно прекрасен Един като ваш Спасител, Господ и Приятел? Ако не, ще го направите ли днес?
