На този, който Те е отрекъл Твоето око можеше да погледне с любов – Сред заплахи и подигравки около Теб – За да предизвика сълзи на благодат.
Какви думи на любов и милост Извират от тези устни на благодат, За последователи, които Те изоставят; За грешници в позор!
Разбойникът научи до Теб, На кръста на позора – Докато подигравки и присмех Те осмиват – Вкуса на Твоето Име.
Тогава, всичко свършено, в кротост Ти в ръката на Отца Си (Съвършена Твоя сила в слабост,) Духа Си предаваш.
О, Господи! Твоята чудна история Моята най-съкровена душа движи; Размишлявам над Твоята слава – Твоя самотен път на любов!
Но, о, Божествен Страннико Сред неизмеримото зло на човека, Любов, която Те направи скърбящ, Не е на човека да разкаже!
Ние се покланяме, когато Те виждаме В целия Твой скръбен път; Копнеем скоро да бъдем с Теб Който понесе за нас гнева!
Ела тогава, очакван Спасителю; Ти, Човек на скърбите, ела! Всемогъщи, благословен Избавителю! И ни вземи при Себе Си – у дома.
