Значението на полагането на ръце
Този въпрос е причинявал известно безпокойство на мнозина през годините. В Деяния 13 Варнава и Савел са идентифицирани от Божия Дух пред събраното общество „за делото, за което съм ги призовал“, и като знак за идентификация и общение те „положиха ръце върху тях“.
Изразът „полагане на ръце“ просто се отнася до акта на буквално поставяне на ръце върху друг като знак за идентифициране с него; нищо не се прехвърля от един човек на друг.
Апостол Павел взе Тимотей със себе си, за да му помага в служението, когато посети Дервия (виж Деяния 16). В 1 Тимотей 4:14 ни е казано, че дарбата, която му е била дадена, е била призната „с полагането на ръцете на презвитерството [или старейшинството]“; като направиха това, те изразиха своето общение със служението на Тимотей в използването на неговата дарба.
За разлика от това, когато четем във 2 Тимотей 1:6: „разпалвай дарбата Божия, която е в тебе чрез възлагането на моите ръце“, думата, използвана тук за „възлагане“, означава „предаване“.
Тази дарба, дадена на Тимотей, беше апостолска дарба, дадена от Павел чрез Божия Дух и трябваше да се използва по начин, съответстващ на стих 7:
Защото Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и здрав разум. (2 Тимотей 1:7)
В случая на старейшините те се идентифицираха и имаха общение с Тимотей „с полагането на ръце“; дарбата беше дадена на Тимотей „чрез ръцете“ на апостол Павел като инструмент на Божията сила. Така, в съответствие със стих 7, в този ден на слабост и отстъпление осъзнаването на присъствието на духа… на сила, любов и здрав разум, ни дава възможност, както и на Тимотей, да ходим достойно за Христос за Негова слава и благословението на Неговия народ.
