Преди много години един човек на име Гизон живеел в Марсилия, в южна Франция, район, известен днес с красивите си градини. Но не винаги е било така. Когато започва нашата история, Марсилия страдала от липсата на добро водоснабдяване, а околността често била суха и мрачна. Гизон изглеждал винаги зает – винаги зает да прави пари, както с упорит труд, така и с внимателни инвестиции. Дрехите му очевидно били стари и износени. Храната му била най-простата и евтина. Той живеел сам, отказвайки си лукса и дори удобствата на обикновения живот. Гизон имал репутация в Марсилия като скъперник. Въпреки че бил честен във всичките си дела и верен в изпълнението на задълженията си, той бил общо взето презиран. При вида на неговата бедно облечена фигура на улицата момчетата викали след него: „Ето го стария Скъперник!“ Той винаги продължавал по пътя си, без да обръща внимание на обидите, насочени към него, и когато му говорели, той отговарял с нежен и търпелив тон. В крайна сметка, с гръб, прегърбен от непрестанна работа, с коса, побеляла от възраст, и на повече от осемдесет години, Гизон починал.
Изненадващо завещание
Изпълнителите на неговото завещание открили, че той е натрупал състояние от злато и сребро. Сред документите му било и завещанието му, съдържащо този параграф: „Някога бях беден и забелязах, че хората от Марсилия страдат силно от липсата на чиста вода. Нямайки семейство, посветих живота си на спестяването на сума пари, достатъчна за изграждането на акведукт, който да снабдява бедните от град Марсилия с чиста вода, така че най-бедните да имат пълно снабдяване.“
Вследствие на това, между 1837 и 1848 г., е построен канал с дължина почти 100 мили, за да доведе вода от река Дюранс до Марсилия, и районът около него е процъфтял и станал красив. Презиран и без приятели, Гизон живял и умрял сам, за да донесе чиста вода на онези, които го недоразбрали и малтретирали.
По-голям Дарител
Някога в една източна земя е живял друг Човек, който е бил много по-недоразбран и малтретиран – Господ Исус Христос, Божият Син, Спасителят. Около 700 години преди Той да се роди в този свят, тези думи са били написани за Него:
Той беше презрян и отхвърлен от човеците… Той беше презрян и ние не Го счетохме за нищо (Исая 53:3).
В Своя живот и смърт Той напълно доказа това пророчество. Животът Му беше живот на доброволна бедност. Той нямаше дом – „нямаше къде да подслони главата Си.“ Но чувството срещу този нежен и смирен Човек беше толкова силно, че Неговият народ всъщност викаше за Неговата смърт, крещейки: „Разпни Го, разпни Го“ (Лука 23:21).
Ограничавайки силата Си, Той позволи да бъде третиран като престъпник, беше подложен на несправедлив процес и беше разпнат. Докато висеше и страдаше на кръста, онези, които Го виждаха, Му се присмиваха. Но Библията ни казва, че Той страдаше там не за Своите собствени грехове, а за греховете на всеки, който ще повярва в Него:
Но Той беше наранен заради нашите престъпления, беше бит заради нашите беззакония; наказанието, донесло нашия мир, беше върху Него; и с Неговите рани ние се изцелихме (Исая 53:5). Защото вие знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че макар да беше богат, заради вас стана беден, за да може вие чрез Неговата бедност да станете богати (2 Коринтяни 8:9).
Завещанието на Гизон осигури прясна вода за всички бедни в Марсилия. Господ Исус Христос, чрез Своята смърт и възкресение, направи възможно за всеки един от нас да пие водата на вечния живот, просто като повярва в Него.
Самоотричането на някой като Гизон не може да се сравни с безкрайната цена на дара, осигурен от Господ Исус. Водата на живота тече днес и ние можем да пием колкото искаме и колкото ни е необходимо, безплатно:
О, всеки, който е жаден, елате при водите… да, елате… без пари и без цена (Исая 55:1).
Господ Исус каза:
Който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие (Йоан 7:35, 37). Който иска, нека вземе водата на живота даром (Откровение 22:17). Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ (Римляни 6:23). Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен (Деяния 16:31).
Какво ще направите с този шедьовър?
