Както научаваме от 1 Коринтяни 12–14, християните в Коринт са били особено заинтересовани от духовния дар на езиците. Очевидно вярващите, които са говорили на непознати езици, са получавали голямо внимание. Това е довело до гордост и до духовно безполезни събрания. Глава 14 вместо това подчертава, че голямата нужда е да се изграждаме взаимно духовно: „Всичко да става за назидание“ (14:26). Горният стих казва, че трябва „усърдно да желаем по-добрите дарби“, и това се повтаря и обяснява в 1 Коринтяни 14:39: „усърдно желайте да пророкувате.“ В епохата преди завършването на Новия Завет, този, който е пророкувал, е говорил „за назидание, увещание и утеха“ (14:3), разкривайки Божия ум относно доктрината и християнския живот. Така „по-добрите дарби“ са били тези, които са предоставяли навременни, поучителни послания от Бога, които всички са могли да разберат. Нуждата от навременно, библейско служение за същите цели продължава и днес.
Въпреки това, има „по-превъзходен път“, който трябва да помним, когато разглеждаме духовните дарби. Това е пътят на любовта, както обяснява 1 Коринтяни 13. Любовта не е изброена сред духовните дарби; по-скоро тя е съществената атмосфера за упражняването на която и да е от тях. Подобен пасаж в Римляни 12:6–8, който също очертава редица духовни дарби, е последван там от стих 9: „Любовта да бъде без лицемерие.“
Като християни, ние трябва да се стремим да познаваме своите дарби. Когато Яков говори за духовни учители, той използва местоимението „ние“, показвайки, че е знаел, че Бог желае да го използва в това качество (Яков 3:1). Но дори ако сме несигурни относно нашите дарби, можем да преминем направо към любовта, защото в атмосферата на християнска любов винаги ще желаем да служим един на друг.
