Кого наранявам?
- Защо християните са толкова сурови един към друг?
- Защо се караме или се отнасяме един към друг с толкова малко истинска любов?
- Забравили ли сме кого нараняваме?
За да няма разцепление в тялото, но членовете да се грижат еднакво един за друг. И ако страда един член, всички членове страдат с него; или ако един член е почетен, всички членове се радват с него. Сега вие сте тялото на Христос и членове поотделно. (1 Коринтяни 12:25-27 KJV)
Ситуация
Една сестра в Христос в местна църква, за която знаем, е голям източник на разочарование за някои от християните там. Тя наистина иска нещата да се правят по нейния начин; и изглежда, че ако нещо не се прави по нейния начин, тогава не може да е правилно. Почти всичко, което правят другите вярващи, ѝ се струва грешно и тя е била много склонна да го каже. С нейната постоянна критика е било полезно за тези вярващи да отидат при Господа и да изложат проблемите пред Него.
Един скъп брат ме насърчи преди няколко години, когато преминавах през период на силна критика, да разгледам тези коментари конструктивно и с молитва да ги поставя в различни категории:
- Критики, които са справедливи, изискващи моето внимание и насърчаващи промяна с Божията помощ;
- Коментари, които не са валидни, които могат да бъдат изложени пред Господа и след това забравени; и
- Твърдения, отправени срещу мен, нуждаещи се от допълнителна оценка, търсейки от Господа проницателност.
Това помага да се подредят нещата и поддържа нивото на стрес на разумно ниво. Но какво, ако човекът продължава да ме дразни [влошава] ужасно?
Този вид поведение може да причини разцепление в църквата – и това би било много погрешно! Трябва да се грижим един за друг, за да няма разделение в тялото (1 Коринтяни 12:25). Освен това, всички ние сме насърчени да „живеем в мир с всички хора“ (Римляни 12:18).
Отговор
В споменатия случай със сестрата в Христос, може да си помислим, че ако я критикуваме – разкъсвайки я и давайки ѝ от нейното собствено лекарство – тогава може би тя ще осъзнае каква е всъщност и ще промени поведението си. Но опитът да направим нещо подобно само би задоволил нашата плът, би ни издигнал в очите на другите и би подсилил нашата гордост. Това би било пълен провал на трите смъртоносни изпитания на християнина: похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота; неща, които не са от Отца, а от света (1 Йоан 2:16). Важно е да помним, че като истински християни, като Божии деца, ние трябва да правим нещата според по-висок стандарт!
Кого бихме атакували?
Когато нехристиянин напада вярващ, той или тя наранява самия Господ Исус Христос. Това е лесно за разбиране. Ето какво каза Господ на Савел в Деяния 9:4, когато от небето се обърна към заблудения ревнител: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“
Обаче, ако християнин напада друг вярващ, това отива още по-далеч. Има две неща, които трябва да разпознаем:
- Всеки от нас е член на тялото в Христос: „ние, макар и много, сме едно тяло в Христос и всеки един от нас е член на другия“ (Римляни 12:5). Това означава, че ако нападаме събрат вярващ, всъщност нападаме себе си. Това е като ръката ми да пореже пръста на крака ми. Това би ме наранило и би причинило дисфункция в тялото ми. Трябва да помним този много важен момент: „Ако страда един член, всички членове страдат с него“ (1 Коринтяни 12:26). Когато християнин нарани събрат вярващ, дори ако извършителят не го чувства пряко, ние и другите членове ще претърпим нараняване, дискомфорт или някаква неспособност да функционираме правилно като здраво тяло.
- Освен това, ние не само сме едно тяло в Христос, както беше отбелязано по-горе, но всички ние, всеки един от нас, сме част от тялото на Господ Исус тук на земята (1 Коринтяни 12:27). Това добавя много сериозно съображение към всяка атака срещу брат или сестра в Христос. Например, когато нападаме вярващ по какъвто и да е начин (физически, емоционално или социално), дори и такъв, който „ме дразни ужасно“, ние всъщност нападаме Господ Исус Христос. Той, главата на небето, също би могъл да каже в този случай: „Савле, Савле (или поставете тук своето име), защо Ме нараняваш?“
Заключителна мисъл
Тези думи не отговориха конкретно на „как“ да се справяме с досаден брат или сестра в Христос. Нито пък наистина разгледаха първите два въпроса в началото на тези страници:
- Защо християните са толкова сурови един към друг?
- Защо се караме или се отнасяме към другите с толкова малко истинска любов?
Но те отговарят на въпроса: Забравили ли сме кого нараняваме? Когато се нападаме един друг, ние нараняваме себе си и, което е по-важно, нараняваме Господ Исус, нашия Спасител. Помненето на това трябва да ни помогне да се отнасяме по-внимателно към нашите събратя вярващи, особено към онези, които ни дразнят.
И това би ни помогнало да правим нещата в ежедневието си според по-висок стандарт, Божия стандарт!
— От Ханк Блок
МИР ... не само трябва да царува в сърцата ни, но и да се наслаждаваме на него в християнското общество; защото за това сме били „призовани в едно тяло“. Единството на тялото изисква мир между членовете, за да расте с Божието умножение. Освен това, ако има мир в сърцето, ще има благодарност към Бога. Така, ако е белязан от благодат, любов и мир, прекрасният характер на Христос ще бъде възпроизведен в Неговия народ. Сред всички обстоятелства трябва да благодарим. —Хамилтън Смит
