Проблеми –Април 2018 – Списание „Благодат и Истина“
МИСТЕРИЯТА
В Смъртта На Нашия Господ
Мистерията според Писанието е нещо, което е било скрито, но сега е разкрито. За старозаветните светии изобщо не е било ясно, че Месията, Христос, ще бъде Вечният Син Божий, станал Човек, и че Той ще бъде осъден на смърт, разпнат и възкресен за нашето спасение. Тази истина е била разкрита на Господните ученици, когато „като започна от Моисей и от всичките пророци, Той им тълкуваше писаното за Него във всичките писания“ (Лука 24:27). Това, което е било тайна преди Неговото възкресение, сега е ясно разкрито за нас в новозаветните Писания.
Той Беше Истинският Пророк
Не трябва да пренебрегваме факта, че нашият Господ Исус наистина беше „пророк, силен на дело и на слово пред Бога и пред целия народ“ (ст. 19). Той пророкува, че трябва да отиде в Йерусалим... да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“ (Матей 16:21). Според Марк, Господ учеше, че Той, „Синът Човешки трябва да пострада много неща и да бъде отхвърлен от старейшините, от главните свещеници и от книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. И Той говореше това открито“ (Марк 8:31-32 JND, курсивът е добавен).
Дали Господ е бил лъжепророк? Със сигурност не! Но Той би бил такъв, ако не беше убит, защото това е, което Той пророкува. Той също така истинно каза: „Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз го давам от Себе Си. Имам власт да го дам, и имам власт пак да го взема“ (Йоан 10:17-18 ESV).
И двете привидно противоречиви твърдения са верни – Той беше убит и Той доброволно се отказа от живота Си. Физическите и духовни неща, които Той понесе на кръста, бяха достатъчни, за да Го убият, ако Той беше само човешко същество, но те не биха могли да Го убият, ако Той, бидейки Бог Син, не им беше позволил да го направят.
Той Имаше Човешко Тяло И Беше Бог
Той беше съвършено човешко същество, с всички последствия от това да има човешки дух, душа и тяло. Той огладня (Матей 4:2). Той ожадня (Йоан 19:28). Той оклюма и заспа (Марк 4:38). Това бяха естествени резултати от липсата на храна, питие и сън. Пророк Исая, говорейки за Господа като човек, предсказа в Исая 53, че тялото Му ще бъде наранено, натъртено и разкъсано от удари по време на бичуването и разпъването (Сравни с Матей 27:26-50).
Въпреки това, Господ беше и Създател (Колосяни 1:16), и така Той имаше божествената сила да лекува всякакви наранявания на тялото Си или да предотвратява тяхното възникване. Виждаме тази сила да се използва за предотвратяване на обичайното разлагане на Неговото мъртво, човешко тяло. Относно това, Давид пророкува: „Защото Ти няма да... оставиш Своя Свети да види тление“ (Псалм 16:10), а Петър каза: „... нито плътта Му видя тление“ (Деяния 2:31 JND).
Той Положи Живота Си
Използвайки цялата си изобретателност, хората измислиха разпъването, за да причинят сигурна, бавна и болезнена смърт. Въпреки това, нашият Господ имаше силата да обезсили всичко, което обикновено би причинило смърт, докато Той не избереше да умре. Така Неговата смърт беше изцяло доброволна – но не беше самоубийство.
Бог справедливо беше постановил, че наказанието за греха ще бъде смърт. Затова всеки се сблъсква със смъртта, „защото всички съгрешиха“ (Римляни 3:23). Но поради Своята любов към мъже, жени и деца, и по Своята благодат, Бог пожела Синът „да вкуси смърт за всеки“ (Евреи 2:9 ESV). Тогава, както пророкува Исая (Исая 53:6 JND), „Господ... възложи на Него беззаконието на всички ни“!
Нашият Господ позволи това, което хората направиха на тялото Му, и това, което Бог направи на Неговата душа-дух, носейки нашето беззаконие, да причини Неговата смърт. Матей пише, че по време на смъртта Си, Той „предаде духа Си“ (Матей 27:50 ESV, курсивът е добавен), а Йоан каза: „Той предаде духа Си“ (Йоан 19:30). Като не задържа Своя човешки дух, Той умря, защото „тялото без дух е мъртво“ (Яков 2:26). Той имаше силата да задържи духа Си, но избра да не използва тази сила. Накратко, Той положи живота Си!
Защо Избра Да Умре?
Той избра да умре, казва Писанието, „заради радостта, която Му предстоеше [когато Той] понесе кръста“ (Евреи 12:2). Колкото и странно да изглежда, някак си резултатът от физическото страдание на разпъването и духовното страдание от отделянето от Бога доведе до радост за Него. Няма радост в Божеството при справедливото осъждане на неразкаяни грешници, но „има радост на небето... за един грешник, който се кае“ (Лука 15:10). Нашият Господ беше избрал да бъде „Божият Агнец, Който отнема греха на света“ (Йоан 1:29) – и Той отнема целия грях на всички, които ще се покаят!
Обяснение за тази мистерия може да се намери във факта, че Той има много специална връзка с вярващите от това домоуправление, или период от време. Фигуративно, ние сме като съпруга за Него; ние сме Неговото тяло и Той ни обича. Писанието казва: „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти... за да представи църквата пред Себе Си в слава, без петно или бръчка или нещо подобно... защото ние сме членове на Неговото тяло“ (Ефесяни 5:25-30).
Какъв Трябва Да Бъде Нашият Отговор?
Подобно на Павел, ние трябва да казваме на юдеи и езичници „да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответстващи на покаянието им“ (Деяния 26:20). Това включва правилното и с разбиране участие в хляба и виното „в Негова памет“ по начина, който Той установи за нас (Лука 22:19-20).
