Човекът е толкова различен от всяко друго създание, което Бог е направил. В него има интелигентност, далеч над всяко друго земно създание, и капацитет за знание, който е божествено имплантиран. Освен това, в човека има нещо, което му позволява да отчита онова, което лежи извън сферата, в която живее. Той има ум, който разсъждава за огромното творение, и морални сетива относно своя Създател и създанията около него. Нещо повече, той има духовна способност за общение с Бога: това, което издига сърцето и ума над материалното и принадлежащото на времето и сетивата. Човекът е направен малко по-нисък от ангелите, но той е най-великото от всички земни създания на Бога.
Първият човек и Вторият човек
Адам, първият човек, „стана жива душа“ (1 Коринтяни 15:45), и Бог му проговори, казвайки:
От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, от него да не ядеш; защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш (Битие 2:16–17).
В такава прекрасна градина имаше всичко, за да задоволи нуждите на човека и да му достави удоволствие, а Бог, като създател и собственик на света, запази за Себе Си само едно дърво, което забрани на човека.
Дали човекът е бил дълбоко благодарен на Бога за Неговата голяма доброта, не можем да кажем, но ако е бил, такива мисли бързо са били премахнати от изкушението на Сатана, и в основна неблагодарност той не се е подчинил на Бога, ядейки от единственото дърво, което Бог е запазил за Себе Си. Колко тържествени са били резултатите за човека. Божията присъда е била произнесена над него и той е бил изгонен от прекрасния Едем. Вместо да остане в безгрижното наслаждение на градината, засадена от Божията ръка, той е трябвало да се труди за хляба си с потта на лицето си, за да очаква смъртната присъда, която Бог е произнесъл за неподчинение.
Но първият човек е от земята, „земен“ (1 Коринтяни 15:47), и от своето падение насам, неговите стремежи, навици, мисли, желания и характер са били съсредоточени в самия него. Бог не е във всичките му мисли; и попадайки под влиянието на Сатана, той мрази Бога и живее в своеволие и грях. Не само един грях е бил приписан на човека чрез неговото неподчинение, но грехът е влязъл в неговата природа, правейки я греховна природа; и той се е отдалечил от Бога. Човекът не е имал сила да върши добро или да се противопоставя на злото; и той не е могъл нито да си възвърне мястото в Едем, нито да премахне от природата си принципа на греха, който е влязъл там.
В природата, която Бог даде на човека, има нещо прекрасно. Естествената привързаност, в своята чистота, е най-привлекателна; и в отношенията на човека с ближните му и със създанията около него има изрази на естествена доброта, любезност и други черти, които правят отношенията на земята не само поносими, но и щастливи. И все пак всичко е било развалено от греха. Дори най-чистите естествени привързаности са били засегнати, и разруха бележи всичко най-добро в човека по природа. Имаше прекрасни черти в младия владетел, който каза на Исус, че е спазвал всички заповеди от младостта си, и четем:
Тогава Исус, като го погледна, го възлюби (Марк 10:21).
Под руините на падналата природа все още могат да се видят прекрасните черти на природата, която Бог даде на Адам преди падението; но всичко лежи в руини и грях, и човекът от първия ред никога не може да угоди на Бога. Колко различен е Вторият човек от първия. Първият човек е от земята, но Вторият човек е от небето. По произход има огромна разлика, както и по природа и характер. Нещо от контраста между тези двама мъже може да се научи от Филипяни 2:5–11. Първият човек, направен от прах, не беше доволен от почетното място, което Бог му даде, но по подбуда на дявола той потърси по-високо място, за да „бъде като богове“. В стремежа си към по-високо място той падна в грях и повлече със себе си цялото по-ниско творение. Вторият човек не можеше да отиде по-високо, защото Божеството беше Негово; но такъв беше Неговият смирен ум, че Той остави Божия образ и прие образа на Слуга и стана подобен на човеците.
Но слизането до човешката природа не беше пълната степен на смирението на Втория човек, от небето, защото „като се намери по образ като човек, Той смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст.“
Често се казва, че първият човек е бил непослушен до смърт, но Вторият човек е бил послушен до смърт. Заради своето неподчинение, първият човек опозори Бога и падна от своето почетно място; Вторият човек, заради Своето послушание до смърт, донесе слава на Бога и получи място на слава, защото „Бог също така го възвиси високо и Му даде Име, което е над всяко име.“ И колко голям е контрастът между чертите на първия човек и Втория. В първия човек виждаме арогантност, гордост, егоизъм и всички зли черти, за които апостол Павел пише в Галатяни 5:19–21; но чертите на Втория човек са тези, които са дадени като плод на Духа, „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вяра, кротост, въздържание.“ Тези скъпоценни плодове се виждат в тяхната пълнота и съвършенство в живота на Исус тук долу.
Първият човек Адам… и Последният Адам
Едва след като Адам съгреши и беше изгонен от Едем, той стана глава на човешка раса, всички носещи неговите черти и наследяващи неговата греховна природа. Непаднал той беше глава на по-ниското творение, но деца не му се родиха, докато не беше извън рая на Едем. Родените под главенството на Адам споделят резултатите от неговото падение, и това ни е представено в Римляни 5. Адам попадна под смъртна присъда, и
смъртта царува от Адам до Моисей, дори над онези, които не бяха съгрешили по подобие на Адамовото престъпление (Римляни 5:14).
Адам, както ни е казано в същото Писание, „е образ на Този, Който трябваше да дойде.“ Като глава на раса, Адам беше образ на Христос.
Но смъртта е „минала върху всички човеци, защото всички са съгрешили.“ Не Адамовото престъпление ни носи смърт директно, а притежанието на неговата греховна природа, чрез която сме съгрешили и сме попаднали под смъртна присъда. И все пак неговото престъпление донесе смърт върху самия него и върху всички под неговото главенство, защото това престъпление направи природата му греховна, и това той предаде на цялата си раса. Ужасните последици от Адамовия грях не могат да бъдат избегнати от никого под неговото главенство; всички попадат под съд, осъждане и смърт.
Когато беше написана книгата на Адамовите поколения, е записано:
И Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие, по своя образ (Битие 5:3).
и всяко дете на Адам е родено по негово подобие и образ. Ние сме естествено морално като него и носим неговия образ, като го представяме в този свят, и като имаме същото физическо подобие, направени от прах. Плътта и кръвта са създадени за този свят, и това състояние завършва с този свят; то няма отношение или връзка с Божието царство; то е родено в грях и напуска този свят чрез смърт и тление.
Когато Господ Исус влезе в този свят, Той дойде като Втория човек, но при възкресението Той стана Последният Адам. Исторически, Вторият човек следва първия, но е от съвсем различен ред. Като Последния Адам, Господ Исус не само следва Адам, но го отменя; и тъй като е ПОСЛЕДНИЯТ, никога няма да има друг Адам. На тази земя е имало само две раси хора и няма да има друга; едната раса произлиза от Адам, другата произлиза от Христос. Ние виждаме Последния Адам като животворящ Дух при възкресението, когато, както се вижда в Йоан 20:22, Той духна върху учениците Си и им каза:
Приемете Светия Дух (Йоан 20:22).
Тук Последният Адам предаваше Своя собствен живот на онези, които Му принадлежаха; и това е животът, който е бил предаден на всеки, който истински вярва в нашия Господ Исус Христос. Заради това е написано в Римляни 8:9:
Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов (Римляни 8:9).
Само тези, които имат Христовия живот, Христовия Дух, принадлежат към Неговата раса.
Римляни 5 ни разказва за някои от нещата, които Христос е дал на онези, които са под Неговото главенство. Има безплатен дар на благодат, Божията благодат, която ни е оправдала, нас, които някога бяхме нечестиви грешници и далеч от Него. Наистина, сега имаме „изобилието на благодатта и на дара на праведността“; имаме и живота на Този, в Когото сме били оправдани, оправдание на живота. Скоро ще царуваме в живот с Христос и ще влезем в пълнотата на божественото благословение, когато имаме вечен живот в небесната сцена, доведени до Христовия образ и подобие.
Като животворящ Дух, Господ Исус не само ни дава божествен живот в душите ни сега, скоро Той ще оживи нашите смъртни тела,
Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще бъдат оживени. Но всеки по своя ред: Христос първият плод; после тези, които са Христови, при Неговото пришествие (1 Коринтяни 15:22–23).
Това оживяване включва промяната на живите и възкресяването на мъртвите, както е писано:
мъртвите ще бъдат възкресени нетленни, и ние ще бъдем променени (1 Коринтяни 15:52).
Тогава ще „носим и образа на небесния“ (1 Коринтяни 15:49). Старият човек и Новият човек
Римляни 6:6 говори за „нашия стар човек“, реда на човека, към който принадлежахме като в Адам. Сега ни е дадено да гледаме на себе си като принадлежащи към друг ред, като в Христос, и така освободени от стария ред на човека, с който Бог е приключил в смъртта на Христос. Старият човек е въплъщение на всяка черта, открита в човешката раса, развитието на всяка зла черта на човешката природа, персонифицирана в човека, който е бил разпънат с Христос. В стария човек всяка сянка на зло е излязла наяве, насилието и покварата, които изпълваха земята в дните на Ной, злата похот, която е във всяка човешка гръд, и лъжата, към която всички са естествено склонни.
Истината, която е в Исус, учи, че ние сме
съблекли според предишното си поведение стария човек, който тлее по измамните страсти (Ефесяни 4:22).
Нашият предишен начин на живот, преди да приемем Божието Евангелие, беше прекаран далеч от Бога и в проявление на чертите на стария човек, с когото Бог приключи на кръста. В християнството грубите черти на стария човек често са скрити под булото на респектабилност, но сред езичниците ужасните черти на стария човек по-често са очевидни за всички.
Колосяни 3:9 увещава:
Не лъжете един друг, като сте съблекли стария човек с делата му (Колосяни 3:9).
Тук научаваме, че лъжата, една от чертите на стария човек, е склонна да се проявява дори у онези, които, приемайки Христос, на практика са отхвърлили стария човек и всичко, което го бележи в греховния му живот.
Нашето изповядване на Господството на Христос е равносилно на това да кажем, че сме приключили с живота, който преди сме водили, живота, който е белязан от чертите на човека, разпънат с Христос. Кръщението също означава събличане на стария човек; но това не означава, че всеки, който е кръстен, е приключил със стария човек, или дори осъзнава значението на своето кръщение. Ако Бог приключи със стария човек в Христовата смърт, Той имаше предвид друг човек, съвсем нов вид човек, различен по природа и характер, с черти, които са Му угодни. В евреина и в езичника се намираха различни черти на стария човек; защото старият човек можеше да бъде религиозен като евреина или беззаконен като езичника. Тези двама мъже бяха във вражда помежду си, законът ги държеше разделени и във вражда. Но когато старият човек беше разпънат с Христос, беше „премахната в плътта Му враждата“, за да може Той
да създаде в Себе Си от двамата един нов човек, като така направи мир (Ефесяни 2:15).
Вместо двама мъже, враждуващи помежду си, сега има само един човек, и то съвсем нов вид човек. Нито една от чертите на евреина или на езичника не се намират в този нов човек. Някои биха запазили най-доброто от двамата, но най-доброто в Божиите очи е само зло. Нещата, които са високо ценени от хората, са мерзост в Божиите очи. Но чертите на този нов човек са били показани тук на земята в Личността на Исус, и вярващите евреи и езичници са били направени „в Него Самия“ един нов човек. Това е ново творение, приписвано на Господ Исус; и всички, които имат дял в този нов човек, са „в Него Самия“, тоест ново творение „в Христос“.
Нещо от характера на новия човек ни е представено в Ефесяни 4:24, където той е представен като „по Бога… създаден в правда и истинска святост.“ Праведност и святост на истината никога не са били намирани в стария човек; те са били видени в тяхното съвършенство в Исус тук в този свят, и Бог е създал нов човек с чертите, които принадлежат на Неговата собствена природа, природата, разкрита в Неговия Син в човешката природа.
В Колосяни 3:10 ние сме разглеждани като облекли „новия човек, който се обновява в познание по образа на Този, Който го е създал.“ В новия човек няма расови, религиозни, културни или социални различия, които да се намират при „грък и юдеин, обрязване и необрязване, варварин, скит, роб и свободен.“ Нито пък има някакви черти, които се намират в някой от тези хора, „но Христос е всичко и във всички.“ Христос е всичко за тези, които образуват този нов човек, и Той е във всеки, който по благодат е там. Христос е целта и животът на всеки християнин: и всяка черта на новия човек трябва да се вижда в Христос.
Човек в Христос
Новият човек дава абстрактно представяне, а също и колективно представяне на това, което Бог е създал за Свое удоволствие; нов вид човек, изцяло нов, ново творение, с чертите на Христос.
Човек в Христос е индивидуален аспект на Божието ново творение, защото
Ако някой е в Христос, той е ново творение (2 Коринтяни 5:17).
Колко благословено е за всеки християнин да може да се счита за „в Христос“. Гледайки Христос в присъствието на Бога, ние виждаме Един, Който е напълно угоден на Бога; и можем да кажем: Така ме вижда Бог, в Христос; и така мога да се считам. Павел се е считал по този начин. Във 2 Коринтяни 12:2 той пише: „Познавам човек в Христос.“ За себе си е писал и за преживяването, което е имал, когато е бил грабнат до третото небе, в Божия рай; но той не се е виждал в своето смесено състояние, а разказва за преживяването си като „човек в Христос“.
