Има три велики глави, които се занимават с тази възвишена тема: Йоан 1, Колосяни 1, Евреи 1, и към тях 1 Тимотей 6:15-16 и Лука 10:22 трябва да породят в нас святото благоговение, което подобава на тези, на които е позволено изобщо да мислят за вечното съществуване и слава на Личността на нашия Господ Исус Христос. Заедно с това трябва да има готовност да слушаме с вяра думите на Светия Дух, смирено търсейки да разберем тези думи, и внимавайки да не отнемаме от тях, нито да добавяме към тях. Резултатът от това отношение ще бъде, че ще бъдем преобразени чрез обновяването на умовете си.
Не говоря за промяна от положението на тези, които са мъртви в престъпления и грехове, към мира на тези, които са получили живот и прошка чрез нашия Господ Исус Христос, но говоря на млади християни, които знаят това, и казвам съзнателно, че трябва да имаме преобразени животи. Всички ние сме обикновени хора, до голяма степен като писателя на четвъртото Евангелие, защото в крайна сметка Йоан е бил само рибар от Галилейското езеро. Нямало е нищо интелектуално или морално, което да го отличава от другите рибари, и все пак той е написал на най-прост език най-святата и дълбока книга, която някога е била писана. Какво е довело до този изненадващ резултат? Нищо по-малко от това, че той е бил преобразен от сиянието на славата на Личността на Божия Син върху душата му; възвишената истина относно Личността на Христос го е държала, не просто като истина, а в жив контакт с Този, Когото е познавал и за Когото е писал. Преобразеният живот се постига чрез живо познанство със славната Личност на Божия Син. Нека Бог да го осъществи във всички нас за Своя хвала.
Логосът: Разбиране на Йоан 1
Йоан започва своето Евангелие без предисловие; веднага прави дълбокото изявление: „В началото беше Логосът.“ Това е лично име на нашия Господ Исус Христос, Той е Словото, и то не само като средство за комуникация, но и като самото съобщено нещо.
На гръцки има три думи, използвани за изразяване на реч: „лалия“, думите, които се казват; „рема“, изреченото нещо; „логос“ включва мисълта, която поражда комуникацията, и следователно включва личност. Нашият Господ каза на тези около Него (Йоан 8:43): „Защо не разбирате моята реч“ (лалия) това, което казвам, „защото не можете да чуете моето слово“ (логос). Не сте разбрали факта кой съм Аз; следователно думите Ми нямат смисъл за вас.
Днес много се говори за следване на учението в Проповедта на планината, докато през цялото време славната Личност, която я е изрекла, е отричана от тези, които така говорят. Те обаче не могат да разберат Неговите думи, нито да ги изпълнят, докато не Го изповядат като Божественото Слово, самия Син на Живия Бог. Има нещо зад думите, които ви говоря, а именно мисълта в ума ми, и тази мисъл не би била там, ако не бях жива личност, и това е, което се подразбира под думата „Логос“, мисъл, изразяваща се в думи. Тя ни казва, че Господ Исус Христос не е никой друг освен Бог, защото само Бог може да изрази Своите собствени мисли.
Лука също използва името „Логос“ в глава 1:2, където трябва да четем: „Тези, които бяха очевидци и служители на СЛОВОТО“, красиво докосване в началото на Евангелието, което излага изящните благодати на Словото, станало плът.
В Йоан 1 се използват две имена, които никога не трябва да се разделят; едното е „Словото“, другото е „Единородният Син“, или отново, Синът е Този, чрез Когото Бог е говорил.
Вечното съществуване и Божественост на Словото
Стих 1 ни казва, че в началото Той е бил, връщайки ни отвъд всяко време, не когато времето е започнало да съществува, а преди времето да е било, отвъд най-далечната граница, до която човешкият ум може да достигне, „Словото“ се намира не започващо да съществува, а съществуващо вечно. В същото време Той е бил отделна Личност, „Словото беше с Бога.“ Използваният предлог не означава просто до, а към, предавайки идеята за интимно общение с Бога.
След това, за да не си помислим, че макар и преди сътворението, Той е бил независимо същество, външно и нещо по-малко от божествено, е добавено: „Словото беше Бог.“ Така се издигаме от Неговото вечно съществуване до Неговата отделна личност, увенчана от факта на Неговата абсолютна Божественост.
И все пак човешкият ум е толкова склонен да греши по отношение на такова огромно твърдение, че бихме могли да си представим, че Той е произлязъл от Божеството, или както някои казват: „Роден от Отца преди всички светове.“ Не, вторият стих пази такава мисъл: „Същият беше в началото с Бога.“
Създателят и Източникът на живота
Всичко, което е създадено, дължи своето съществуване на Него: „И без Него не е станало нищо от онова, което е станало.“ Това ли е излишно повторение? Не, защото хората говорят за вечността на материята; но няма такова нещо, само Бог е вечен.
„В Него беше животът.“ Това кратко изречение решава всички проблеми на живота, за които учените си блъскат умовете. Един учен професор се обърна към Британската асоциация преди няколко години и след като обсъди произхода на живота надълго и нашироко, завърши там, откъдето започна, но тук е решено с четири думи от една сричка,
„В Него беше животът.“
От всяка форма на живот Той е Авторът, и преди всичко Източникът на духовния живот, чрез който моралните същества могат да стоят във връзка с Бога, защото „Словото стана плът.“ Тайна на тайните, благословен обект на вяра, който никой творец не може да разбере. Той стана човек, без нито за миг да престане да бъде всичко, което прочетохме в първите стихове на Йоан 1.
Въпреки че зае място на унижение, Той никога не беше по-малко от Бог. Външната слава беше оставена настрана, но не и присъщата Му съвършенство.
Той все още беше вечният Син, Той все още беше отделна Личност, обитаваща в лоното на Отца, Той все още беше Бог над всичко, благословен завинаги. Няма друга светлина или откровение за Бога освен в Него. Посланието, което Той донесе, беше това, че Бог се разкриваше в Своя възлюбен Син. Това е истинската светлина, която като слънцето на небето свети за всеки човек. Какво беше състоянието, в което Той дойде? Светът беше не само в тъмнина, но самата тъмнина, и не разбра факта, че светлината е дошла. Но Израел беше народ, на когото Бог беше говорил в частични откровения за Себе Си. Имаше постепенно подготовка през старозаветните времена за идването на светлината, но когато Той дойде при Своите, те не Го приеха.
Приемане на Светлината: Родени от Бога
Но имаше някои, които видяха светлината, някои, които Го приеха. Но как стана това? Само защото имаше божествено дело в тях, те бяха родени от Бога, и никой никога не е виждал светлината или не е приемал Исус като Христос по друг начин. Това не става по кръв, т.е. по естествено раждане. Хората не вярват в Неговото име, защото принадлежат към определена раса или семейство. Нито е по волята на плътта, т.е. чрез морално подобрение, не е чрез развитието на моралните способности. Нито пък е по волята на човека, защото не чрез култивиране на интелекта се създава състояние, способно да Го приеме. То е изцяло и просто от Бога.
Вземете Йоан рибаря, как той стигна до това да види славата на Господа? Не защото беше от избраната раса на Израел, не защото беше морално по-добър от всеки друг, и със сигурност не заради посещаването на училища. Нито едно от тези неща не го доведе до това да я види. Той беше роден от Бога, и същото важи за всички, в чиито сърца е засияла светлината на славата. Каква беше славата, която видяха? Това беше откровението на любовта. Те видяха в Този, Който ежедневно ходеше с тях, единородния Син на Отца.
Заглавието „Единороден Син“
Заглавието „единороден“ не се отнася до Неговото раждане във времето, а до мястото на силна любов и интимност, което е било вечно Негово в лоното на Отца. Същата дума е преведена като „моя скъпа“ в Псалм 22:20. По отношение на Неговото раждане от Дева във времето, четем в Псалм 2:7 „Ти си Мой Син: днес Аз Те родих; Ти си Мой Син“, защото
Той вече беше „Синът“, когато дойде на света, и в човешката си природа Той все още е „Синът Божий“ (Лука 1:35). Той донесе със Себе Си цялата дълбока привързаност и нежна любов на Отца и ги прояви в Своята Личност и чрез Своите думи и дела. Отхвърлен, неразбран и ходещ сред тъмнина, която не беше разпръсната от светлината, но все па пак толкова Син в лоното на Отца, колкото беше преди всички светове. По-нататъшно обяснение на Неговата Личност е невъзможно. Никой ограничен ум не може да разбере Личността на Сина; нека не се опитваме, а по-скоро да се покланяме и да обожаваме.
Заключение: Живот в отговор на Неговата Личност
Това, което човек би желал силно, е тази славна Личност да стане по-интензивно реална и властна за нас. Ако Го познаваме, Неговите думи ще бъдат върховни над нас и ще заглушат всеки друг глас. Ако Неговото величие и славата на Неговата любов ни държат, както държаха писателя на това Евангелие, ние ще искаме да разбираме Неговите думи и да правим точно това, което Той казва, защото само това ще има значение в деня, когато наистина ще Го видим лице в лице. Нека си спомним също, че именно чрез този тест за послушание Той измерва реалността на нашата любов към Себе Си. (Йоан 14:21)
