Но нека се помни, че нашето страдание с Христос не е иго на робство, а въпрос на привилегия; не желязно правило, а благодатен дар; не принудително служене, а доброволна преданост.
Защото на вас е дадено заради Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него (Филипяни 1:29).
Освен това, едва ли има съмнение, че истинската тайна на страданието за Христос е сърдечните привързаности да бъдат съсредоточени в Него. Колкото повече обичам Исус, толкова по-близо ще ходя с Него, и колкото по-близо ходя с Него, толкова по-вярно ще Го имитирам, и колкото по-вярно Го имитирам, толкова повече ще страдам с Него. Така всичко произтича от любовта към Христос; и тогава е основна истина, че „ние Го обичаме, защото Той пръв ни възлюби“. В това, както и във всичко останало, нека се пазим от легалистичен дух; защото не бива да се мисли, че човек, с игото на легализма около врата си, страда за Христос; уви! много е да се страхуваме, че такъв човек не познава Христос; не познава блаженството на синовството; още не е утвърден в благодатта; по-скоро се стреми да достигне семейството чрез дела на закона, отколкото да достигне царството по пътя на страданието.
