Тир е съден като представител на света и неговите богатства
Въпреки че в известен смисъл се намира на територията на Израел, Тир има друг характер и е предмет на отделно пророчество (Езекиил 26-28), защото представлява света и неговите богатства, в контраст с Израел като Божи народ; и се радва, не като другите от лична омраза, а защото (имайки противоположни интереси) унищожаването на това, което ограничаваше неговия ход, даде свободен път на естествения му егоизъм. Заслужава да се отбележи в тези пророчества, как Бог разкрива всички мисли на човека по отношение на Своя народ и това, което те са били към Него.
Недоброжелателството на Тир към Божия народ и град е осъдено
В Езекиил 27 Тир е съден за недоброжелателството си към Божия народ и град. Той е съборен като светска система и всичко, което е съставлявало неговата слава, изчезва пред дъха на Йехова.
Князът и царят на Тир са съдени за гордостта си
В Езекиил 28 князът и царят на Тир са съдени за гордостта си. Стихове 1-10 ни представят княза на славата на този свят като човек, който се възвисява и се стреми да се представи като бог, придобил богатства и слава чрез своята мъдрост. Стихове 11-19, докато продължават да говорят за Тир, отиват, мисля, много по-далеч и разкриват, макар и неясно, падението и пътищата на Сатана, станал чрез нашия грях княз и бог на този свят. Князът на Тир представлява Тир и духа на Тир. Следващите стихове (11-19) са много по-лични. Не се съмнявам, че исторически се отнася до самия Тир; стихове 16-19 го доказват. Но, повтарям, умът на Духа отива много по-далеч. Светът и неговите царе са представени като Божия градина поради предимствата, които ползват. (Става въпрос за външното управление на Бога, което дотогава е признавало различните народи около Израел). Това обаче се отнася по-специално за Тир, който се е намирал на територията на Израел, в земята на Емануил, и който, в лицето на Хирам, е бил съюзник със Соломон и дори е помогнал за изграждането на храма. Вината му е била пропорционална. Това е светът във връзка с Бога, и ако князът на Тир представлява това състояние на нещата като свят, и свят, който е бил високо възвишен в своите възможности от тази позиция – възвисяване, с което се хвали, обожествявайки се, царят представлява самата позиция, в която, от този аспект, светът е бил поставен, и изоставянето на която му придава характера на отстъпничество. Именно този характер дава повод за обявяването на отстъпничеството на врага, съдържащо се в тези стихове. Той е бил там, където са процъфтявали Божиите растения, бил е покрит със скъпоценни камъни (тоест, с цялото разнообразие от красота и съвършенство, в което Божията светлина се отразява и трансформира, когато се проявява в, и по отношение на, творението). Тук разнообразното отражение на тези съвършенства е било в творението: творението е било средство за тяхното проявление. Не е била светлина, правилно казано. (Бог е светлина; Христос е светлината тук долу, и доколкото Той живее в нас, ние сме светлина в Него). Това е бил ефектът на светлината, действаща в творението, като слънчев лъч в призма. Това е развитие на неговата красота, която не е неговото съществено съвършенство, но която произлиза от него.
Характеристиките на царя на Тир; неговото падение
Следват характеристиките на характера на царя на Тир, или на врага на Бога, княза на този свят. Той е помазаният херувим – той е покрит със скъпоценни камъни – той е бил в Едем, Божия рай, на Божията планина – той е ходил сред огнените камъни – той е бил съвършен в пътищата си, докато не се е намерило беззаконие в него. Той е изгонен от Божията планина поради своите беззакония; сърцето му се е възгордяло поради красотата му и той се е покварил. По-нататък откриваме това, което, по отношение на творението, е най-възвишено; той действа в съдебното управление на Бога според Божията интелигентност (това е характерът на помазания херувим). Той е облечен с моралната красота, която разнообразно отразява Божия характер като светлина. Той е признат сред Божиите растения, в които Бог е показал Своята мъдрост и Своята сила в творението, според Своето благоволение, като Създател. Той е бил там също, където е била упражнявана Божията власт – на Божията планина. Той е ходил там, където са били показани моралните съвършенства на Бога в тяхната слава, слава, пред която злото не е могло да устои – „огнените камъни“. Неговите пътища са били съвършени. Но всички тези предимства са били повод за неговото падение и са го характеризирали. Защото привилегиите, които ползваме, винаги характеризират нашето падение. Откъде сме паднали? – това е въпросът; защото именно провалът там, когато сме го притежавали, унижава нашето състояние. Освен това не е външно изкушение, както в случая с човека – обстоятелство, което наистина не е отнело вината на човека, но е променило неговия характер. „Сърцето ти се възгордя поради красотата ти.“ Той се възвиси срещу Бога и беше изгонен като нечист от Божията планина. Неговият дух, независим в сигурността си, беше смирен, когато беше хвърлен на земята. Неговата голота е проявена пред всички; неговата глупост в крайна сметка ще бъде очевидна за всички.
Съдът над Сидон; безопасността на Израел
Добавя се съдът над Сидон. И тогава, след като всяка надежда е отнета от Израел, когато съдът над народите е изпълнен, Бог ги събира и ги кара да живеят в земята си в мир завинаги.
