„Ще Ти принеса жертва на благодарение и ще призова името на Господа.“
Псалми 116:17
Жертвата на благодарността (Левит 7) е трябвало да бъде принесена с поръсване с кръвта на мирната жертва (ст. 14). Това показва, че цялата ни благодарност се основава на пролятата кръв на Исус Христос. Моят дух на благодарност е възможен, защото греховете ми вече са простени и защото вечната съдба на душата ми е осигурена от кръвта. Мога да кажа с Павел: „Благодарение на Бога за Неговия неописуем дар“ (2 Коринтяни 9:15). Заради този дар – Исус Христос – мога да бъда благодарен за всичко останало, което ми се случва. Божият дар на спасението ми дава възможност да издържа и дори да бъда благодарен за всичко, което Той допуска в живота ми.
Месото на животното, принесено с жертвата на благодарността, е трябвало да бъде изядено (ст. 15). Някои жертви е трябвало да бъдат изцяло изгорени като приношения, дадени изцяло на Бога. Но тази жертва е трябвало да бъде изядена. Тя е довела до това свещеникът, хората и Бог да споделят заедно ястие на благословено общение. Жертвата на благодарността сближава Божия народ един с друг и по-близо до техния Бог. Псалмистът заявява: „Ще Ти благодаря в голямото събрание; ще Те хваля сред много хора“ (Псалм 35:18). Благодарното сърце ни въвлича в по-дълбоко общение с Бога и с Неговия народ.
Жертвата е трябвало да бъде изядена в същия ден, в който е била принесена. Нищо не е трябвало да остава до сутринта (ст. 15). Това ни учи, че вчерашното благодарно сърце няма да е достатъчно за днес. Всеки ден трябва да има свои собствени изрази на благодарност, или възможността за този ден ще бъде загубена завинаги. Трябва да бъдем благодарни докато е днес. Вчера е отминало и нямаме обещание за утре. Ето защо псалмистът е казал: „Това е денят, който Господ е направил; ще се радваме и ще се веселим в него“ (Псалм 118:24).
Котва за днес:
Благодарното сърце трябва да се обновява ежедневно.
