Седемкратното свидетелство за величието на съвършения Слуга
„Да, Той е изцяло прекрасен. Това е моят възлюбен, и това е моят приятел.“ – Песен на песните 5:16 NKJV
Евангелието на Марк представя Христос като Слуга на Йехова. Само 13 стиха са написани в тази книга, за да дадат разказ за първите 30 години от Неговия живот – от Неговото скромно раждане в ясла до времето, когато започва Неговото обществено служение. За да не пропусне някой да разпознае Неговото величие и Неговата морална слава, Божият Дух дава седемкратно свидетелство за съвършения Слуга на Йехова.
1. „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син“ (Марк 1:1).
Евангелието на Марк започва, като заявява, че този скромен Слуга не е никой друг освен Божия Син. Неговото величие, макар и от толкова скромен произход, е допълнително потвърдено от ангела Гавриил в Евангелието на Лука. Когато говори на Мария, той каза: „Не бой се, Мария, защото си намерила благодат у Бога. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, и ще Му дадеш име Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния“ (Лука 1:30-32). И отново: „Този Свят, Който ще се роди, ще бъде наречен Син на Бога“ (ст.35). В мълчание – с боси крака и обожаващо удивление – ние гледаме на Този Свят, на това скъпоценно бебе в ясла, наречено Син на Бога, и се покланяме!
2. Имаме свидетелството на пророците (Марк 1:2-3).
В стих 2 намираме думите: „Както е писано в пророците.“ Откъсът се отнася до пророчеството в Малахия 3:1: „Ето, Аз изпращам Моя вестител, и той ще приготви пътя пред Мене.“ Подобни пророчески думи се намират в Исая 40:3: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа.“ Чрез тези пророчества на Исая и Малахия, Господ говори за приготвяне на пътя за Този Свят – този съвършен Слуга. Когато Исус се роди, Той не беше разпознат като Месията, който трябваше да дойде. Исая казва: „Нямаше в Него нито вид, нито величие; и когато Го видяхме, нямаше красота, за да Го желаем“ (53:2-3).
Евреите очакваха техният Месия да дойде в царско великолепие, за да ги избави от римско робство и потисничество. Но не, Исус дойде по този начин: „Като прие образа на слуга... Той смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:7-8). Според вечните Божии намерения, видени в тези пророчески предсказания, пътят щеше да бъде приготвен за идването на този съвършен Слуга – Този, Който смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори Исус, нашият скъпоценен Спасител.
3. Дадено ни е свидетелството на Йоан Кръстител (Марк 1:4-8).
След това стигаме до името на вестителя, Йоан Кръстител, който дойде като предвестник, за да обяви идването на Исус. Той беше просто глас, но имаше мощно послание, което достигаше до съвестта. Резултатът от това послание беше, че мнозина в Юдея и Йерусалим бяха кръстени в река Йордан, изповядвайки греховете си (ст.5). Йоан обяви, че идва Един, Който е по-могъщ от него, винаги сочейки към Господ Исус. Този предвестник живееше в пустинята, облечен като пророк, и беше останал незабелязан около 30 години. Всъщност, гласът на пророк не беше чуван в Израел около 400 години.
Йоан остана на заден план, както подобава или е уместно за всеки слуга на Господа. Когато евреите го попитаха кой е той, Йоан даде този красив, скромен отговор: „Той трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30). Нека даденото от Бога желание да подражаваме на този дух се намери във всеки от нас.
4. Има свидетелство на гласа от небето (Марк 1:9-11).
По онова време, когато Йоан изразяваше смирение, Исус дойде от Назарет и беше кръстен от него в река Йордан. Веднага след Неговото кръщение, небесата се отвориха и Духът, като гълъб, слезе върху Него, и глас дойде от небето: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволявам“ (ст.11). Можем да спрем тук и да размислим за величието на Този, Исус, за Когото небето щеше да се отвори и Божият Дух щеше да слезе оттам и да почива върху Него. Тогава имаме свидетелството на гласа, гласа на Отца, който говори директно на Исус в присъствието на всички хора. Този скромен Човек е Неговият възлюбен Син, и в Него Отец намира Своето удоволствие.
Окото на вярата поглежда нагоре и вижда Исус, „Който беше направен малко по-долу от ангелите, заради страданието на смъртта, увенчан със слава и чест“ (Евреи 2:9). Невярващият свят все още Го вижда като презрян и отхвърлен, и казва: „Няма да допуснем този човек да царува над нас“ (Лука 19:14). Но онези от нас, които Го познават като Спасител, се радват, че Той е отстранил нашите грехове и сега седи отдясно на Величието във висините.
5. Исус беше отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от Сатана (Марк 1:12-13).
Преди Исус да започне Своето обществено служение, Той трябваше да бъде „изкушен във всичко като нас, но без грях“ (Евреи 4:15). Поради тази причина Той, зависимият Човек, беше отведен в пустинята, за да бъде изкушен от Сатана. Исус знаеше какво Го очаква: силата на Сатана и слабостта и греховността на човека. Но точно поради тази причина Той беше дошъл, за да служи на нуждаещите се. Той дойде да служи, а не да Му служат (Марк 10:45). Той нямаше какво да яде и беше гладен – доказвайки, че е истински човек, зависим и нуждаещ се от храна. Когато беше изкушен да направи хляб от камъните, Той отказа, казвайки: „Писано е: ‘Човек няма да живее само с хляб, но с всяка дума на Бога’“ (Лука 4:4).
За разлика от това, помислете за първия човек, Адам, когото Бог постави в Едемската градина – градина на наслади, където той и Ева бяха заобиколени от всичко за тяхно удоволствие. Сатана дойде да ги изкуши, и те послушаха гласа на изкусителя и не се подчиниха на Бога и на единствената заповед, която Той им беше дал: „От дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш“ (Битие 2:17). Поради този грях на неподчинение на Бога, Писанието казва: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и смъртта чрез греха, и така смъртта се разпространи върху всички хора, защото всички съгрешиха“ (Римляни 5:12).
Осъзнавайки пълния провал на човечеството, ние отново сме поразени от превъзходната красота и моралните слави на Този Човек, Възлюбения. Със сигурност можем да възкликнем с невестата в Песен на песните 5:16: „Да, Той е изцяло прекрасен. Това е моят възлюбен, и това е моят приятел.“
6. Той беше в пустинята с дивите зверове (Марк 1:13).
В този скромен Човек дивите зверове разпознаха своя Създател. Четем историята за Исус, който изгонва демони в Гадара в Марк 5: „Срещна Го от гробищата човек с нечист дух... Той му каза: ‘Излез от човека, нечист дух!’“ (ст.2,8). Тогава демоните молеха Исус да ги изпрати в стадото свине, което пасеше наблизо. Исус им даде разрешение да влязат в свинете, и стадото се втурна буйно в морето.
Има и други примери в Писанието за диви зверове, подчинени на контрола на своя Създател, включително преживяването на Даниил в лъвската яма. След като цар Дарий прекара безсънна нощ, той бързо дойде до лъвската яма и извика: „Данииле, слуго на живия Бог, твоят Бог, на Когото служиш непрестанно, успя ли да те избави от лъвовете?“ (Даниил 6:20). Тогава дойде изумителният отговор от този верен слуга: „Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете, така че те не ме нараниха“ (ст.22). Малко по-късно, когато обвинителите на Даниил бяха хвърлени в ямата със семействата си, „лъвовете ги надвиха... преди още да стигнат до дъното“ (ст.24).
Чудесно е да видим Божия суверенитет, който използва дори диви зверове, за да изпълни Своята цел за защита на Своите верни слуги или в съд над нечестивите.
7. Ангели служеха на Исус и Му прислужваха (Марк 1:13).
Първият път, когато четем за това седмо свидетелство, е когато Исус беше изкушен от дявола в началото на Своето обществено служение (Матей 4:1-11). При всяко изкушение Той отговаряше, като се подчиняваше на разкритата воля на Своя Бог и казваше: „Писано е.“ Исус зае Своето място като зависим Човек и след Своята победа над изкушенията Той прие служението на ангели, които Той беше създал.
Виждаме ангелите да служат на Исус отново към края на Неговия живот на вярна служба. Когато Той гледаше към Своята смърт на кръста, Той отиде в градина да се моли. Там Сатана отново Го изкуши. В агонията на душата Си Той се помоли: „Отче, ако е Твоя воля, отмини тази чаша от Мене; все пак не Моята воля, а Твоята да бъде. Тогава Му се яви ангел от небето, който Го укрепяваше“ (Лука 22:42-43). Сатана не намери нищо покварено в Него.
Този съвършен Слуга е преодолял и победил всеки враг. Той царува победоносно през вечни векове. Благословено да бъде Неговото име!
