Че Отец е разкрит в Личността на Сина, че има божествена Личност на земята, Светият Дух, и че има Човек на небето, Господ Исус Христос, е същността на християнството. Всяко благословение за християнина се основава на великото дело на изкупление, извършено от Господ Исус на кръста, но ние никога не бихме могли да получим божественото благословение, осигурено за нас чрез смъртта на Исус, без Неговото възкресение от мъртвите. Една от великите истини на християнството е, че ще има възкресение от мъртвите на всички, които са умрели. Фундаменталистите сред евреите вярваха във възкресението на мъртвите, но едва когато Божият Син дойде на света, бяха разкрити истините, свързани с възкресението.
Долината на сухите кости
Езекиил видя в долината на сухите кости удивително видение и му беше казано, че то се отнася до
„целия Израелев дом“ (Езекиил 37:11).
Сухите кости представляваха нацията Израел, погребана сред народите, които ги бяха отвели в плен, но Господ увери пророка, че ще дойде време, когато нацията ще бъде възстановена в земята Израел. Това не е представяне на възкресението на отделни хора от мъртвите, истина, ясно преподавана другаде, а по-скоро на националното възкресение на Божия народ Израел, който поради греховете си е бил разпръснат и погребан сред народите на земята.
В Исая 18 е даден друг аспект на възстановяването на Израел в обетованата земя: там не е целият Израелев дом, а само малка част от него. Всъщност, това вероятно е станало в наши дни, когато израелците са били създадени като нация с помощта, дадена от Великобритания и Америка. Относно възстановяването на нацията, е пророкувано за отделните хора:
„И мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение“ (Даниил 12:2).
Не всички, които се завръщат от плен сред народите, ще имат божествено благословение; за някои това ще бъде Божият съд, както се вижда в Захария 13:8, където остава само една трета.
Пророчества за Христовото възкресение
Има много типове, фигури и пророчества в Стария Завет, които ни представят смъртта и възкресението на Христос: Адам беше поставен в дълбок сън, преди да получи своята помощница; Исаак беше положен на олтара, преди да му бъде върнат като при възкресение; Йосиф отиде в ямата и в тъмницата, преди да излезе, за да бъде спасител на света; Самсон беше държан в град Газа, преди да се издигне в полунощ, за да се изкачи на върха на хълма пред Хеврон с вратите на градската порта на раменете си; Давид слезе в долината Ела и победи великана, връщайки главата и меча му; Ваная слезе в ямата в снежен ден, уби лъва и излезе победител; Илия премина Йордан и се изкачи на небето; Елисей премина с него, след което се върна, за да извърши своите могъщи дела; и Йона беше три дни и три нощи в корема на голямата риба, преди да започне своята мисия. Тези и много други картини от старозаветните писания ни представят тази велика истина.
На Петдесетница Петър припомни пророчеството относно Христовото възкресение в Псалм 16:
„Няма да оставиш душата Ми в ада, нито ще допуснеш Своя Свети да види тление. Ти си Ми показал пътищата на живота“ (Деяния 2:27–28).
Псалм 110, Исая 52 и 53, заедно с много други Писания, насочват мислите ни към възкресението на Божия Син. Много от старозаветните пророчества не биха могли да се изпълнят, ако Христос не беше възкръснал. Всички славни месиански пророчества се основават на възкръсналия от мъртвите Христос.
Докато беше на земята, Господ ясно предсказа Своето възкресение, припомняйки трите дни на Йона в корема на голямата риба, и казвайки на слушателите Си, че Той ще бъде три дни и три нощи в сърцето на земята. Той също така припомни това, което беше казано за Него Самия в Псалм 110,
„Седни отдясно Ми, докато положа враговете Ти за подножие на нозете Ти“,
и каза на евреите, когато Го попитаха за знак,
„Разрушете този храм, и за три дни ще го издигна“ (Йоан 2:19).
Често Той казваше на учениците Си, че ще бъде разпънат и ще възкръсне на третия ден (Матей 16:21; 17:23; 20:19). Дори враговете на Господа си спомниха какво беше казал Той за Своето възкресение (Матей 27:63).
Свидетелство за възкресението
Колко неоспорими са доказателствата за възкресението, които апостол Павел представя в началото на 1 Коринтяни 15. Освен апостолите,
„над петстотин братя наведнъж“
бяха видели Господа, повечето от тях живи, когато апостолът пишеше. Относно появата на Исус във възкресението пред апостолите, Лука пише:
„На които и Се показа жив след страданието Си с много неоспорими доказателства, като им се явяваше четиридесет дни“ (Деяния 1:1).
Сред апостолите, които видяха Господа жив, бяха Матей и Йоан, които са писали за възкресението в Евангелията, носещи техните имена. Симон Петър също, в Първото си послание, пише за
„възкресението на Исус Христос: Който е отишъл на небето и е отдясно на Бога“ (1 Петър 3:21–22).
Павел не беше познавал Господа на земята, но все пак Го видя възкръснал от мъртвите, седнал на небето, както пише:
„И най-после от всички се яви и на мене, като на някой недоносче“ (1 Коринтяни 15:8).
Възкръсналият Христос се яви само на избрани свидетели, но Той все още ще се яви на целия народ. Павел очакваше този ден, защото и той беше избран да бъде свидетел на възкръсналия Христос.
Божествена сила, проявена във възкресението
Божествената власт е демонстрирана в това, че на Човешкия Син е поверен съд; но божествената сила е проявена във възкресението, било то както се вижда в Христос, Който възкресява мъртвите на земята, в Неговото собствено възкресение, или във възкресяването на всички мъртви в първите и последни актове на възкресяване на мъртвите. Павел ни казва, че Исус е
„обявен за Син Божий със сила… чрез възкресението от мъртвите“ (Римляни 1:4);
и че
„изключителното величие“
на Божията сила е било разкрито
„когато Го възкреси от мъртвите“ (Ефесяни 1:19–20).
Това беше силата, видяна при възкресяването на дъщерята на Яир, сина на вдовицата от Наин и Лазар от смърт и тление.
Резултати от Христовото възкресение
След като влезе в смъртта, Божият Син излезе като победител, водейки
„пленниците в плен“
и възлизайки
„далеч над всички небеса, за да изпълни всичко“ (Ефесяни 4:8–10; Колосяни 2:15).
Чрез смъртта възкръсналият Христос унищожи
„този, който имаше силата на смъртта“ (Евреи 2:14),
и
„унищожи смъртта и донесе живот и безсмъртие на светлина чрез Евангелието“ (2 Тимотей 1:10).
Възкръсналият Човешки Син е казал:
„Аз съм Живият, и бях мъртъв; и ето, жив съм за вечни векове, Амин; и имам ключовете на ада и на смъртта“ (Откровение 1:18).
Всички благословения, донесени на Божиите светии, зависят от смъртта и възкресението на Христос, било то оправдание или спасение (Римляни 4:25; 10:9), или всичко, на което се наслаждаваме
„в Христос“
на небесните места. Въпреки че тези благословения бяха в Божия съвет за нас, те са ни осигурени чрез влизането на Христос в смъртта и възкресението Му. Апостол Петър също ни представя това, където пише:
„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни е възродил за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петър 1:3).
