Псалми 104 до 107 образуват прекрасна последователност. Псалм 104 завършва с призив: „Хвалете Господа!“, а първият стих на Псалм 105 отговаря: „О, благодарете на Господа!“ Този модел се повтаря, тъй като подобни изрази свързват един псалм със следващия, за да създадат радостна верига от хваление.
Псалм 104 благослови Бога на творението, а след това Псалм 105 прослави Бога на изкуплението. Но Псалм 106 приема различен тон. Въпреки Божията благосклонност, псалмистът трябва да изповяда: „Ние съгрешихме“ (Пс. 106:6). Докато Псалм 105 прегледа Божията спасителна сила, Псалм 106 разказва за повтарящите се, упорити провали на Неговия народ. Това е мрачен опис. В Египет и при Червено море те Го обвиняваха; в пустинята те Го изпитваха (ст. 7–15). Те завиждаха на Моисей и Аарон, поклониха се на златно теле и презряха обещаната земя, когато за пръв път се приближиха (ст. 16–27). Те се обърнаха към Ваал, след това се препираха с Господа при водите на раздора (ст. 28–32; срв. Чис. 20:13). Дори в земята те не се бориха с Божиите врагове, а се присъединиха към тях (ст. 34–39). Колко подходящи са думите на псалмиста: „Те забравиха Бога, своя Спасител“ (ст. 21).
Струва си да се отбележи, че Псалми 104 и 105 възвеличиха Божиите дела, но Псалм 106 казва, че хората забравиха Неговите дела (ст. 13, 21–22). В резултат на това те научиха делата на езичниците, които скоро станаха техни собствени оскверняващи дела (ст. 35, 39). Ако забравим какво е направил Господ, ще следваме същия нещастен път.
Поетът на Псалм 106 очевидно е живял много векове след Моисей, защото хората вече са били в плен поради невярност. Въпреки това, той моли Бога да ги събере отново (ст. 46–47), и завършва, казвайки: „Хвалете Господа!“ Отклонили ли сме се далеч от Бога? Ние също можем да Го търсим, защото в гняв Той ще си спомни милостта (Ав. 3:2).
