Името „Човешкият Син“ се появява пет пъти в Матей 26. Поразително е да ги свържем заедно. Три пъти се говори за Него като предаден. Това, както знаем, е от Юда, един от дванадесетте апостоли, които Го следваха три години и половина. В стих 2 Господ каза, че ще бъде предаден, за да бъде разпънат по време на Пасхата. Той знаеше начина на Своята смърт, както и времето.
Четвърти път Той казва, че Човешкият Син отива, както е писано за Него (Мат. 26:24). Въпреки че Той беше предаден от Юда в нечестивите ръце на хора, които щяха да Го разпънат и убият (Деяния 2:23), все пак беше предсказано в Писанията, че Той трябва да страда. От първото обещание в Градината, за Семето на жената, до пророчеството на Исая 53, много писания обявиха, че Той трябва да страда за греховете на Своя народ.
Последното споменаване на Човешкия Син в тази глава е в стих 64: „Отсега нататък ще видите Човешкия Син да седи отдясно на Силата и да идва на небесните облаци.“ Първосвещеникът току-що беше наредил на Господ да им каже дали Той е Христос, Божият Син. Господ отговаря утвърдително – така беше, както той каза. Той говори за Себе Си като за прославения Човешки Син. Той щеше да страда, както беше писано за Него, но след това щеше да бъде прославен. Първо, Той скоро щеше да седне отдясно на силата. Това е мястото, където Го познаваме днес. Той е там за нас. След това, в онзи скоро идващ ден на Неговата сила, Той ще дойде на небесните облаци, за да царува. В тази прекрасна глава, тогава, виждаме Човешкия Син предаден, но отиващ, както беше писано за Него; а също и Неговата бъдеща слава, отговорът на всички Негови страдания. Нашата привилегия днес е да Го познаваме отдясно на силата. Нека Му се покланяме!
