Добре дошли в това ново видео за кротостта на нашия Господ Исус Христос. В последната ни сесия видяхме как Той влезе в Йерусалим само няколко дни преди разпъването Си и дойде с дух на кротост. Той беше готов да понесе омразата на човека.
Днес четем в Исая, глава 50, стихове 5 и 6: „Аз не се възпротивих, не се отвърнах назад. Гърба Си дадох на биещите, и бузите Си на скубещите брадата Ми; лицето Си не скрих от срам и плюене.“ Господ Исус дойде доброволно, за да понесе омразата на човека. И когато хората искаха да измъчват гърба Му, Той им го обърна. Когато хората искаха да ударят бузата Му, Той им я обърна.
Господ наистина практикуваше това, което проповядваше. В Матей, глава 5, четем в стих 39: „Но Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако някой те удари по дясната буза, обърни му и другата.“
Тъй като животът на Христос беше в хармония с Неговото учение, Неговите думи и Неговото учение, Неговата доктрина беше с власт. И същото е и с нас. Ако животът ни стои зад нашето проповядване и зад нашето свидетелство, то ще бъде мощно. Но ако проповядваме вода, а пием вино, няма да има резултати. Ще има безсилно свидетелство за Христос в този свят. Трябва да бъдем автентични с живота си във връзка с нашето свидетелство.
Сега, Господ Исус дойде и беше пленен. Той беше отведен пред Каиафа, първосвещеника. Беше отведен пред Пилат Понтийски и пред Ирод. Имаше лъжесвидетели, които се изправиха срещу Него и разпространяваха лъжи за Него. Каква беше реакцията на Христос? Четем, че Той не се защити.
В Матей 26:62 пише: „И първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?“ Но Исус мълчеше.
Същото и пред Пилат Понтийски. В Матей 27 пише: „Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли колко много неща свидетелстват против Теб?“ И Той не му отговори нито дума, така че управителят се чудеше извънредно много.
И същото с Ирод. Ирод го разпитваше с много думи, но Той не му отговори нищо. Нямаше самозащита. И това е наистина това, което четем в 1 Петрово, глава 2:23, където пише за Христос: „Който, когато Го хулеха, не отвръщаше с хула; когато страдаше, не заплашваше; но предаваше Себе Си на Този, Който съди праведно.“
И това е наистина това, което трябва да научим. Когато хората се отнасят несправедливо с нас, когато хората разпространяват лоши неща за нас, нашата задача не е да се оправдаваме, а нашата задача е да се предадем в ръцете на Този, Който съди праведно. Давид казва в Псалм 37, стих 5: „Предай пътя си на Господа и Му се довери; Той ще го извърши. И ще изведе правдата ти като светлина, и съда ти като пладне.“ Виждаме, че Бог ще оправи нещата в Своето време.
След това четем как Господ Исус наистина беше отведен на кръста. В Исая 53, стих 7 пише: „Като агне беше доведен на клане, и като овца, която мълчи пред стригачите си, така Той не отвори устата Си.“ Това е наистина духът на кротост, характерът на агне, което не се противи на злото, което не се противи на омразата на човека.
И тогава Го приковаха на кръста. И докато висеше там между небето и земята, те започнаха да богохулстват и казаха: „Ако си Син Божи, слез от кръста и ние ще повярваме в Теб.“ Каква болка трябва да е било за Сина Божи да чуе тези ужасни думи!
Но виждате ли, вместо да показва омраза, вместо да се ядосва, каква беше Неговата реакция? Изведнъж Той извика: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ И виждате ли, това е наистина съвършена кротост. Когато човек достигна върха на омразата си срещу Сина Божи, Той показа и демонстрира съвършенството на Своята кротост и се молеше за враговете Си. И отново, Той практикуваше това, което проповядваше, защото беше казал на учениците Си: „Молете се за враговете си и за тези, които ви гонят.“
Сега, какъв беше резултатът? Един от разбойниците, които бяха разпънати с Христос, се обърна към Христос в последната минута от живота си. Вярвам, че чрез свидетелството за кротостта на Христос, когато видя кротостта на Христос, молещ се за враговете Си, той беше докоснат в сърцето си. И той наистина осъзна, че това е наистина Синът Божи, това е свръхестествено, че човек се моли за враговете си. И той беше докоснат от кротостта на Христос, така че душата му беше спечелена за вечността.
И виждате ли, трябва да се поучим от това. Можем да спечелим хора за Христос, като показваме кротост в живота си. Имаме пример в 1 Петрово, по отношение на съпругите. И там пише в 1 Петрово, глава 3: „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че дори ако някои не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените, за непокваримото украшение на кротък и тих дух, което пред Бога е от голяма цена.“
Виждате ли, съпруги, които са омъжени за невярващ съпруг, могат да спечелят мъжете си чрез поведението си, чрез кротостта си, чрез кротък и тих дух, който понякога може да бъде по-силен от много думи.
Бих искал да ви дам едно свидетелство от църковната история, което ни показва как може да изглежда практикуването на кротостта на Христос като свидетелство за Христос в този свят и как можем да спечелим хора за Христос, като показваме кротост. Прочетох това свидетелство: В края на Втората световна война д-р Дж. Стюарт Холдън, доста известен проповедник, срещна сержант в Египет, който беше посветен християнин. Когато Холдън го попита как е повярвал в Господ Исус, сержантът обясни, че преди да дойде в Египет, е бил разположен в Малта. В неговата рота имало един обикновен войник, който бил вярващ и не се срамувал да свидетелства на другите. Те обичали да го дразнят, но той изглежда не се притеснявал от това.
Сержантът ни разказа: „Една вечер всички се върнахме в казармата, напълно мокри от дъжда и много уморени. Преди този войник да се пъхне в леглото си, той коленичи и се помоли. Тогава аз му го дадох. Ботушите ми бяха тежки от кал и с единия ботуш го ударих по бузата. След това взех другия ботуш и го ударих с него по другата буза. Той просто продължи да се моли.“
„На следващата сутрин“, продължи сержантът, „намерих тези ботуши до леглото си, излъскани и блестящи. Това беше отговорът на войника на моята жестокост. Това разби сърцето ми. Същия ден бях спасен.“
Отговорът на войника на преследването от страна на сержанта беше ярко илюстрация на думите на Господа: „На този, който те удари по бузата, предложи и другата.“ Господ не остави кротостта Си без награда. Какво мощно свидетелство!
Виждате ли, ако преодоляваме злото, като правим добро, Господ може да го използва за спасението на души. Затова нека подражаваме на кротостта на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
