Всяко от четирите Евангелия има своя собствена цел. В Матей Господ среща евреина като Месия. В Марк Той среща нуждаещия се свят като Слуга на тази нужда. В Лука Той среща човешкото семейство, за да говори с тях като Човешкия Син. В Йоан Той среща църквата или небесното семейство като Син на Отца, за да ги обучи за техния небесен дом.
„Човешкият Син“ е титла с много обширно значение. Тя изразява човека в неговото съвършенство, човек според Бога. Човекът стои като ново нещо в Исус и в Него виждаме цялата възможна човешка и морална красота. Не само цялото това морално съвършенство е изразено от титлата „Човешкият Син“, когато се прилага към Господ Исус, но всички Негови страдания и всички Негови достойнства са свързани с Него като такъв.
Като Човешки Син Той беше смирен (Псалм 8), но Той също е възвишен отдясно на Величието във висините (Псалм 110). Като Човешки Син Той нямаше къде да положи глава (Лука 9:58), но Той също идва при Стария на дните, за да вземе царството (Даниил 7:13). Съдът е поверен на Него като Човешки Син (Йоан 5). Като Човешки Син Той е Пророк, Свещеник, Цар, Наследник и Господ на всички неща, и Глава и Младоженец на Църквата. Като Човешки Син Той има власт на земята да прощава грехове (Матей 9:6) и е Господ на съботата (Марк 2:28), въпреки че, като същия, Той лежа три дни и три нощи в сърцето на земята (Матей 12:40). Като Човешки Син Той беше умореният Сеяч на семето и Той ще бъде славният Жътвар на реколтата. Като Човешки Син Той беше разпнат и възкресен отново (Матей 17:9, 22–23), но през цялото време Той имаше своето правилно място на небето (Йоан 3:13–14). И, като Човешкия Син, Той е центърът на всички неща, небесни и земни (Йоан 1:51), защото в човека Бог отдавна беше поставил Своя образ, и когато първият човек, който беше от земята, беше разбил този образ, Божият Син се зае да го възстанови, да осъществи в човека божествената цел чрез човека, поставяйки човека на това място на чест и доверие, което Бог отдавна беше предвидил за него. Тази титла или име на Господ, „Човешкият Син“, се свързва с цялата Му скръб и с всички Негови достойнства също, освен тези, които са Негови като „над всички, Бог благословен завинаги“. Той дойде като помазания Човек, за да покаже човека според небесния ум, стоящ за благословения Бог сред човешкото семейство, което дълбоко се беше разбунтувало срещу Него. Той беше непорочният, и така, израствайки сред другите, Той излага всички, които не приличат на Него. Той е неоскверненият човешки храм, издигнат в началото от Светия Дух и след това изпълнен от Него (Лука 1:35; 4:1).
Той е смиреният Човек, който се труди в скръб тук, до смъртта на кръста (Филипяни 2). Той е възвишеният Човек, коронован сега със слава и чест и скоро ще има цялото господство (Евреи 2).
