Колко прекрасно е да доведем други до Господ Исус, било то в молитва, или за спасение. Нека подражаваме на тези четирима мъже, които доведоха своя приятел до Господа!
Господ Исус видя физическото увреждане на човека; но още повече Той видя сърцето и духовната нужда на този човек, доведен пред Него. Йехова гледа не само на външния вид, но и на сърцето (1 Цар. 16:7). Йехова сега Сам присъстваше пред тях като Човек, Човешкият Син.
И така Господ обяви на този паралитик, че греховете му са простени. На друго място намираме, че основата на прошката е кръвта, която Христос проля за нас (Еф. 1:7). Тук обаче акцентът е върху това, че Човешкият Син на земята имаше цялата власт да прощава грехове. Това означаваше, че Той не беше просто Човек, а Самият Бог! Книжниците бяха прави, че само Бог може да прощава грехове (Марк 2:7), но пред тях беше Бог, проявен в плът!
Забележете стих 4 от разказа на Матей: той ни казва: „Исус, знаейки техните мисли.“ Като Човешки Син, Господ не само познаваше сърцето на паралитика, но познаваше и мислите на книжниците. Наистина, Той е Йехова, който ни изследва и ни познава, и който разбира мислите ни отдалеч (Пс. 139:1–4).
Тогава, за да покаже, че наистина има тази сила да прощава грехове като Човешки Син, Господ Исус също излекува парализата на човека и му каза да стане и да ходи. Както Господ накара този човек да ходи, така Той е способен като Човешки Син да прощава грехове.
