Чували ли сте малката история за Менделсон, музиканта?
Историята на Менделсон
Веднъж той се скитал в катедрала в Германия. Органарят, един старец, свирел на големия орган. Тихо отивайки до органовата кула, Менделсон почукал на малката врата на органовата кула и попитал дали може да влезе и да опита клавишите. Старецът отказал, страхувайки се, че непознатият може да не знае как да управлява безценния инструмент и да го повреди.
Великият майстор настоявал, уверявайки, че ако органарят само го пусне и му позволи да опита, той ще докаже, че няма да навреди на органа. Накрая, неохотно, органарят се съгласил. Тогава започнала такава музика, каквато старецът никога не бил чувал! Той бил запленен и омагьосан! Седял като омагьосан, а очите му се пълнели със сълзи.
След известно време великият музикант станал да си тръгне. "Кой сте вие? Кой сте вие?" извикал старецът. "Менделсон", отговорил той просто, минавайки по тихия коридор и напуснал сградата.
"Но, о", казал старият органар, докато разказвал историята, "да си помисля, че почти отказах да пусна Менделсон, майстора, да влезе!"
Великият Майстор на вратата на сърцето ти
Мнозина от нас не сме ли отказали да дадем живота си на Великия Майстор?
Сърцето ти също има врата, врата, на която много хора чукат. Един Човек чука на вратата на сърцето ти сега, Човек, Който може да ти даде нов живот, ако Го поканиш. Това е Господ Исус Христос, Великият Майстор, Който те е създал и те обича!
Докато четеш това, не чувстваш ли, че Господ ти говори и казва с мек, нежен глас: „Ето, стоя на вратата (вратата на сърцето ти) и чукам?“ Той дойде на тази земя, роден като бебе в яслата на Витлеем, за да ни спаси от греховете ни (Матей 1:21). Грехът е като нелечима болест – болест, която никой обикновен човек не може да излекува. Но Христос, Божият Син, може и ще го направи, ако само отворим вратата на сърцето си за Него.
Нека не забравяме, че това, което позволява на Господ да каже на теб и на всеки, който дойде при Него с истинско покаяние и вяра: „Простени са ти греховете“ (Лука 7:48), е фактът, че Той зае нашето място в съда и смъртта, когато висеше на Кръста на Голгота. Там беше платен дългът, който ние никога не бихме могли да платим! Неговата смърт не беше смърт на обикновен мъченик. Четем: „Който Сам понесе нашите грехове в тялото Си на дървото“ (1 Петър 2:24). Той и само Той, възкръснал от мъртвите, има власт да прощава грехове (Марк 2:10).
Мой скъпи читателю, простени ли са ти греховете – простени ли са завинаги? Да напуснеш този свят с греховете си е трагично до невъобразимост. И да си помислиш, че това не е нужно да бъде и няма да бъде, освен по съзнателен избор. Избор да затвориш вратата, когато Той, Господ на славата, търсеше вход, не за да съди, а за да спаси душите ти от вечна гибел. Моля те, отвори вратата на сърцето си за Него.
„Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен“ (Деяния 16:31).
