„И очите им се отвориха; и Исус строго им заповяда, казвайки: „Внимавайте никой да не узнае това.“ Но те, като си отидоха, разпространиха славата Му по цялата онази страна.“ Матей 9:30-31 KJV
Господ извърши велико чудо, когато отвори очите на двама слепи мъже. Той изпита вярата им, като ги попита дали вярват, че Той може да направи това. Те отговориха: „Да, Господи.“ Той беше казал, че Неговото чудо ще бъде според тяхното доверие в Него. И тъй като бяха излекувани, очевидно наистина вярваха, че Той може да ги излекува. Но след като им отвори очите, Той им даде изпитание, което те не издържаха. Той ги помоли да не казват на никого, че са били излекувани.
Можете ли да си представите хора, които да не се чудят за тези двама мъже? Някога са били слепи, но сега виждат. Няма ли да е очевидно за тези, които ги познават, че се е случило нещо наистина велико? Няма ли техните приятели, роднини и познати да искат да знаят как сега могат да виждат? Щяха ли да могат да изпълнят заповедта на Господа: „Внимавайте никой да не узнае това“? Не мисля така!
Когато сме спасени, нашите духовни очи се отварят за истината, че Христос Исус дойде на света, за да спаси грешниците (1 Тимотей 1:15). Ние разбираме и се доверяваме на истината, че Бог демонстрира голямата Си любов към нас, че „докато бяхме още грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Откриваме, че като грешници сме спасени просто като приемем Божието Слово и като Му вярваме без никакви резерви (Деяния 8:37). Подобно на двамата слепи мъже, и на нас трябва да ни е трудно да запазим това за себе си.
Никодим вероятно е бил спасен в Йоан 3, но той не е изповядал публично доверието си в Господа, докато не е помогнал на Йосиф от Ариматея да Го погребе (Йоан 19:39-40). Така че можем да бъдем спасени и да не изповядваме това публично. Но Никодим Го изповяда, когато дойде подходящото време, и ние също ще го направим. Римляни 10:9 казва, че ако изповядаме Господ Исус и повярваме в сърцата си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдем спасени. Мнозина смятат, че изповедта спасява, но всъщност нашата вяра в Христос спасява. Римляни 10:11 изглежда ясно показва, че изповедта е за спасението, което вярата в Христос вече е осигурила:
Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“
Дори ако това не е напълно ясно от тези стихове, трябва да е очевидно, че не можем да изповядваме това, в което не сме повярвали – нещо, което нямаме. Така че изповедта не спасява, но как спасените могат да се въздържат от изповядване?
Аз лично вярвам, че Господ се опитваше да направи извод, като помоли тези двама, които бяха излекувани, да направят нещо, което Той знаеше, че не могат да направят. Ако не изповядваме Господа, може би нашето духовно изцеление не е довело до видима промяна, която другите биха забелязали. Но ако ни попитат защо сме различни или щастливи, трябва да ни е много трудно да не дадем ентусиазиран отговор, че Господ ни обича, е умрял за нас и че чрез вяра в Неговото име сме спасени за вечността.
Изповедта не спасява, но тя трябва да бъде нормалният отговор на тези, които са спасени. Тя е доказателство, че сме спасени (1 Йоан 4:15). Трябва да ни е трудно да не разказваме на другите за великото дело, което Христос е извършил за нас. Най-добрият начин Господ да бъде познат и приет от другите е ние да Го изповядваме пред хората. Можем да направим това, като се кръстим, след като сме спасени. Можем да направим това и като си спомняме Господа, когато църквата се събира, за да преломи хляб (1 Коринтяни 11:23-26). И накрая, можем да правим това ежедневно, като не крием какво е направил Господ за нас, когато ни попитат за причината за надеждата, която е в нас (1 Петър 3:15).
