Слънцето току-що избухна иззад онзи облак, насочвайки ни към това благодатно обещание.
А за вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата Си. (Малахия 4:2)
Колко възхитителни, колко ободряващи са тези лъчи – но колко по-възхитителни са сладките прояви на любовта на Спасителя! Облаците на заблудата се разпръскват, а студените изпарения на неверието се изпаряват и разпръскват. Всичко придобива нов вид и душата пее,
„О, Господи, ще Те хваля, макар и да беше гневен на мен, гневът Ти се отвърна – и Ти ме утешаваш.“
Благодатта на вярата, любовта и смирението набира сила; и се упражнява за Божия слава, честта на религията и доброто на душата.
Точно както светът зависи от „слънцето“ в неговия славен кръг – напомня ми се, че моят Спасител е безкраен; Неговото име е над всяко име, славата на Исус, моят Славен Изкупител е над Небето, докато земята е пълна с Неговата хвала.
Благодатни Емануиле! Бъди моето „Слънце и щит“. Ободри, освежи и утеши моето бедно отчаяно сърце – с лъчите на Твоята милост, любов и благодат!
Той е Слънце – Неговите лъчи са благодат, Неговият път е радост и правда Народите се радват, когато Той се появи Да прогони облаците им и да изсуши сълзите им.
Дж.См.
