Проблеми – май 2016 г. – Списание „Благодат и истина“
Преобразяващата сила на съзерцаването на Господа в слава
Това е основата на цялата християнска истина: Има Посредник, трето лице, между човека и Бога. Тъй като човек не можеше да дойде при Бога, Друг се намеси, като зае мястото на човешката вина и неговата кауза и изработи приемане пред Бога за него. Две неща са изведени във 2 Коринтяни 3 като резултат от това:
„Където е Господният Дух, там е свобода“ (ст. 17, KJV), свободата на благодатта, и ние ставаме „Христово писмо... написано с Духа на живия Бог“ (ст. 3).
Без съмнение, ние сме несъвършени и провалящи се сами по себе си, но ние не сме писма, или послания, от самите себе си. Ние, по определението, дадено от Божия Дух, сме преписи, или официални копия, на Христос. Това ние „сме“, а не просто, че трябва да бъдем.
Сега естествената мисъл на много вярващи е: „Не виждам този препис в себе си.“ Не бива да се занимавате с опити да видите Христос в себе си. Вместо това, трябва да гледате към Христос Исус. Когато сте заети с Него, тогава Го отразявате. Моисей не видя лицето си да свети, но видя Божието лице да свети, а след това други видяха лицето на Моисей да свети (Виж Изход 34:29-35; 2 Коринтяни 3:13-16).
Славата на Господа, както се виждаше в лицето на Моисей, изплаши хората, защото те не можеха да понесат тази слава. Те знаеха, че са виновни пред Бога и че въпросът за греховете им никога не е бил уреден. Затова дори най-малкото указание за Божията слава можеше да породи само страх, че Той ще ги накаже. Но ние виждаме Божията слава с „открито“, непокрито „лице“ в Христос (ст. 18) и изобщо не се страхуваме. Намираме свобода, утеха и радост, като я гледаме. Взираме се в нея и вместо да се страхуваме, се радваме. Защо има такава огромна разлика?
Това е Христос, жив в слава, Когото виждам – не Христос тук долу (колкото и сладко да беше това), а Христос отдясно на Бога. Въпреки че тази слава е на небесата, аз мога твърдо да я гледам. Христос е сред славата и величието на самия Божи престол! Цялата тази слава не ме плаши, защото тя е в лицето на Човек, Който е отстранил греховете ми, и Той е там като доказателство за това. „След като сам очисти греховете ни, [Той] седна отдясно на Величието във висините“ (Евр. 1:3).
Имаше време, когато се страхувах да чуя гласа Му и казах, като израилтяните: „Нека Бог да не говори с [мен]“ (Изх. 20:19); или като Адам с виновна съвест, се опитах да се скрия от Него (Бит. 3:8). Но вече не мисля така. Не, нека чуя гласа Му. Не мога да видя славата на Христос сега, без да знам, че съм спасен!
Как дойде Той в слава? Той слезе тук и, бидейки намерен по вид като човек, се смеси с бирници и грешници като техен приятел, избирайки ги за Свои спътници. Той е Човекът, Който понесе Божия гняв заради греха – понесе моите грехове в собственото Си тяло на дървото (1 Пет. 2:24). Той е там в слава, като е бил тук долу сред обстоятелствата и под обвинението на греха; и все пак в Неговото лице виждам Божията слава сега (2 Кор. 4:6). Виждам Го там като резултат от отстраняването на греха ми, защото Той е извършил моето изкупление.
Не бих могъл да видя Христос в слава, ако имаше едно петънце или следа от моя грях, което не е отстранено. Колкото повече виждам от тази слава, толкова повече виждам съвършенството на делото, което Христос е извършил, и на праведността, в която съм приет. Всеки лъч от тази слава се вижда в лицето на Този, Който е изповядал греховете ми като Свои и е умрял за тях на кръста, и на Този, Който е прославил Бога на земята и е завършил делото, което Отец Му е дал да извърши. Славата, която виждам, е славата на изкуплението. След като е прославил Бога относно греха – „Аз Те прославих на земята; свърших делото, което Ти Ми даде да извърша“ (Йоан 17:4) – Бог Го е прославил със Себе Си там.
Когато Го видя в тази слава, виждам, че греховете ми са изчезнали. Греховете ми бяха възложени на Посредника: „ГОСПОД възложи на Него беззаконието на всички ни“, „Който сам понесе нашите грехове в собственото Си тяло на дървото“ (Исая 53:6; 1 Пет. 2:24). Всичките ми грехове бяха изповядани и възложени на главата на изкупителната жертва, и те бяха отнети (Лев. 16:21-22).
Бог е бил толкова прославен от това, което Христос е извършил заради моите грехове, че Христос има право да бъде отдясно на Него. Не се страхувам да погледна Христос там, защото къде са греховете ми сега? Къде да бъдат намерени – на небето или на земята? Някога те бяха намерени на главата на този благословен; но те са изчезнали, никога повече няма да бъдат намерени. Аз виждам само Христос в слава.
Ако виждах мъртъв Христос, така да се каже, може би щях да се страхувам, че греховете ми ще бъдат намерени отново. Но с Христос, жив в слава, това търсене е напразно. Този, Който ги понесе всички, е бил приет на Божия престол и там не може да има грях.
Като практически резултат от гледането на Христос в слава, аз се променям в Негово подобие. „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Кор. 3:18). Силата на настоящото, практическо съответствие с Христос идва, когато Светият Дух взема от нещата на Христос и ги разкрива на душата. Аз се наслаждавам на Христос. Аз се храня с Него. Аз Го обичам. Това е самият модел и формиране на душата ми според Христос от Светия Дух. Това е Неговото откровение за Христос.
Аз не само обичам славата, но и самия Христос обичам, възхищавам се и се грижа за Него. Аз размишлявам върху Христос, чието плътско тяло и пролята кръв си присвоявам. Чудно ли е тогава, ако съм като Христос? Така християнинът става Христово писмо: Той говори за Христос, притежава Христос и действа за Христос. Той не желае да бъде богат, защото има неизследими богатства в Христос. Вярващият не иска удоволствията на света, тъй като има удоволствие отдясно на Бога завинаги.
Сърцето ти все още ли казва: „О, но аз не виждам този препис на Христос в себе си?“ Но ти виждаш Христос, и не е ли това по-добре? Не моето гледане на себе си, а моето гледане на Христос е Божието определено средство за моето израстване в Негово подобие. Ако исках да копирам произведението на някой велик художник, щях ли да успея, като фиксирам очите си върху имитация и се занимавам със съжаления за неуспешен опит? Не. Желаният резултат може да дойде само като гледам модела, като фиксирам очите си там – проследявайки различните точки и влизайки в духа на нещото. Забележете утехата в това: Светият Дух, разкривайки на душата ми Христос в слава като уверение за моето приемане, аз мога да гледам без страх и твърдо на тази слава и да се радвам на мярката на нейната яркост!
Стефан (Деяния 7), изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и видя Божията слава, и Исус, стоящ отдясно на Бога; и лицето Му светеше като лице на ангел. И погледнете смъртта му! Точно като своя Учител, той се моли за своите убийци. Стефан умря, казвайки: „Господи, не им вменявай този грях“ (ст. 60). Преди това Христос беше умрял, казвайки: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Стефан изрази Христовата любов към Неговите врагове. Чрез Светия Дух той беше променен, и то по много благословен начин – в същия образ.
Душата, в пълна свобода с Бога, гледа мирно и щастливо на Божията слава, както се вижда в лицето на Исус Христос; и тъй като вижда тази слава и познава нейното изражение, тази душа ходи пред Бога със свята увереност. Спокойна в присъствието на Бога, тя там пие от духа на това, което подобава на Божието присъствие и става „Христово писмо“ за света, показвайки на всички, че е била там в присъствието на Бога чрез вяра, взирайки се в Христос в слава. Нека все повече и повече да се хвалим с Него, в чието лице е изложена цялата тази слава – Агнето, Което умря за нас и очисти греховете ни със Своята най-скъпоценна кръв.
От Джон Н. Дарби (редактирано)
„Погледнаха към Него и се просветиха; и лицата им не се засрамиха.“ ** —Псалм 34:5 Те погледнаха към Господ Йехова и се просветиха. Но никой човек досега не е погледнал към Господ Бог, какъвто е Той сам по себе си, и не е намерил утеха в Него, защото „нашият Бог е огън пояждащ“ (Евр. 12:29). Един абсолютен Бог, отделен от Господ Исус Христос, не може да даде никаква утеха на едно смутено сърце. Ако погледне към Него, ще бъде ослепен, защото светлината на Божеството е непоносима. Както смъртното око не може да фиксира погледа си върху слънцето, така и човешкият интелект никога не би могъл да погледне към Бога и да намери светлина, защото яркостта на Бога би поразила окото на ума с вечна слепота. Единственият начин, по който можем да видим Бога, е чрез Посредника, Исус Христос. „Докато не видя Бог в човешка плът, мислите ми не намират утеха“ (Исак Уотс, 1674-1748).
Бог беше забулен и покрит в Своето човечество – там можем с твърд поглед да Го съзерцаваме, защото Той слезе при нас, и нашата бедна, ограничена интелигентност може да Го разбере и да се хване за Него. —Ч. Х. Спърджън („Гледайки към Исус“, 23 май 1858 г.)
