Най-чудното събитие, което този свят е познавал или някога ще познае, беше, когато Божият Син – Бог, проявен в плът – наведе глава в смърт на Голготския кръст. Към този час се насочват всички събития от вечното минало. Всички Божии цели го имаха предвид. Съветите на Триединния Бог бяха оформени в очакване на него. Делата на сътворението бяха само подготовка за него. Провиденциалните и разрешителни отношения с човечеството, всички гледаха към него. Историите, животите и смъртта на хората, типовете и сенките на отминала епоха, го предвещаваха и предсказваха. То беше очакването на вярата и надеждата в патриарси, пророци и псалмисти. Те го видяха, говориха за него, пяха за неговите добродетели и разчитаха на неговите ценности. То е Центърът на две вечности, на който се срещат всички погледи. Всяка линия на патриархално и пророческо свидетелство се сближаваше към него. Всяка истина, провъзгласена от евангелисти и преподавана от апостоли, се отклонява от него.
Беше часът на поражението на ада, на победата на небето. Силният глас, с който Светият Страдалец извика: „Свърши се“, провъзгласи Неговата победа. Разкъсаната завеса в храма свидетелства за това. Отворените гробове обявиха Неговия триумф над смъртта. Неговото славно възкресение беше Божието оправдание на Неговия отхвърлен Христос, Неговият печат върху Неговото завършено и прието дело. Този „чуден Кръст“ е бил тема на проповедници, свидетели, мъченици оттогава. „Проповядването на Кръста“ все още е Божия сила.
Това е посланието на мира за цялото човечество. То никога не остарява, запазва росата на своята младост. В Кръста християнинът се слави. Той е неговото звание и неговият паспорт за небето. Той стои на неговата заслуга и не търси друга. Кръстът се противопоставя на бурите и ордите на ада. Дяволът се страхува от него, стреми се да го скрие и напразно крои планове да опорочи силата му.
Но „Кръстът все още стои твърдо“ – „Алилуя за Кръста.“ Нека бъде издигнат високо като знаме. Той е единствената надежда на света.
Всички, които гледат към него – към Този, Който умря на него като Жертва, Поручител и Заместник, са закриляни, спасени и запечатани за слава. В неговите добродетели всички, които се доверяват на Божия Син като личен Откуп, Изкупител, Спасител, са оправдани. В неговите ценности те са приети. В неговите триумфи те участват. В неговата загуба те с радост споделят. Пред подиграващия се свят те носят неговия белег на срам, радостно. Той ще ги осветява през „долината на сянката,“ до портите на рая. Неговият сладък аромат ще ги посрещне на другия бряг.
В идващия час на промяна от смъртност към живот и съответствие с Христос, на възкресение към нетление и прославяне с Христос, той ще засияе с блясък „по-ярък от слънцето.“ Кръстът ще свети във вечна светлина сред царствата на славата, защото „Агнето е цялата слава на Емануиловата земя.“ Първата велика нота на това велико „Алилуя“, което ще бъде изпято сред Божия престол от безброй множества изкупени, е „Достоен си, защото ТИ БЕШЕ ЗАКЛАН.“ И разнасяйки се през цялото небесно множество от короновани старейшини, бели облечени множества, носещи палми множества и пеещи арфисти, е хорът: „Достойно е Агнето, което беше заклано“ – Агнето от Голгота.“
